Градовете домакини на Световното първенство грешат, очаквайки голяма възвръщаемост

Резервациите за нощувки в повечето градове в САЩ, които ще бъдат домакини на мачове от Световното първенство по футбол тази година, са значително под очакванията, съобщи наскоро Американската асоциация на хотелите. Между 65% и 70% от хотелиерите, участвали в проучването, посочват „визови бариери и по-широки геополитически притеснения“ като основна причина. В това със сигурност има логика - пътуванията до САЩ намаляха, откакто президентът Доналд Тръмп започна ограничителната си имиграционна политика и кампанията за търговско дистанциране от водещи партньори миналата пролет, а енергийната криза, предизвикана от американско-израелската война срещу Иран, също започна да потиска пътуванията навсякъде. Много критикуваните (дори от президента Тръмп) ценови политики на организатора на Световното първенство – ФИФА – вероятно също държат феновете надалеч, пише Джъстин Фокс за Bloomberg.

Но когато хората се оплакват, че икономическата полза от домакинството на мачове от Световното първенство може да е по-ниска от очакваното, не можем да не се запитаме какво точно са очаквали. Най-добрият наличен анализ на регионалния икономически ефект от последното Световно първенство в САЩ през 1994 г. стига до извода, че то вероятно е свило икономическата активност в деветте градове домакини с над 5,5 млрд. долара. Това не се е случило защото първенството през 1994 г. е било провал - напротив, то постигна огромен успех, напълни големи стадиони в страна, която тогава почти не се интересуваше от футбол, и свърза трайно най-доходоносния спортен пазар в света с най-популярния спорт. Но логистиката на домакинството на мачове от Световното първенство, особено в толкова обширна страна като САЩ, означава, че директният икономически ефект върху градовете домакини е смесен.

Градовете домакини не провеждат мачове в последователни дни, а отборите пътуват от град на град. Това, заедно с големите разстояния между градовете домакини (Ню Йорк и Филаделфия са единствените, които са сравнително близо, а пет от тях са в Канада и Мексико), не позволява на феновете да останат дълго на едно място. Междувременно други потенциални посетители може да избягват тези градове за периода на турнира, защото предполагат, че ще са пренаселени с футболни фенове.

Анализът, споменат по-горе, направен от икономистите Робърт Бейд от Lake Forest College в Илинойс и Виктор Матисън от College of the Holy Cross в Масачузетс и публикуван в списание Regional Economics през 2004 г., сравнява реалния растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) в 13 градски статистически зони, свързани със стадиони от Мондиал 1994, с прогнозните темпове на растеж при липса на голямото събитие. В 9 от 13-те случая реалният растеж е бил по-нисък от очаквания.

За всяка от тези девет зони с по-слабо представяне е възможно случайността или други фактори да са причина за по-бавния растеж, а същото важи и в обратната посока за четирите, които са се представили по-добре. Много по-малко вероятно е обаче общото отклонение надолу да е случайност - Бейд и Матисън изчисляват 93,7% вероятност, че икономическият ефект от събитието е бил отрицателен, и едва 0,8% вероятност то да е донесло толкова или повече от предвидените от организационния комитет 4 млрд. долара икономическа полза. Още по-показателно е, че местата с най-слаб растеж - Орландо, Ню Йорк, Лос Анджелис, районът на Сан Франциско - са сред най-посещаваните от международни туристи в САЩ. Ако Световното първенство е изтласквало обичайните туристи и пътуващите по работа, ефектът най-вероятно е бил най-силен именно там.

Друго изследване на Мондиал 1994 от Бейд, Матисън и Брайън Енгелхард от University of Wisconsin-Oshkosh не открива влияние върху заетостта в градовете домакини нито като цяло, нито в секторите на туризма и хотелиерството, и дори установява статистически значим отрицателен ефект върху заетостта в търговията на дребно. В обзор от 2018 г. на икономически изследвания за световните първенства от 1970 до 2014 г. Матисън отбелязва, че повечето следсъбитийни анализи показват незначителен или отрицателен ефект, и заявява, че няма причина да се очаква 2026 г. да бъде различна. Световното първенство за жени е по-ново, по-малко и по-слабо изследвано, като анализ на първите три турнира (1991, 1995 и 1999 г.) не открива значим икономически ефект, а изследване на турнира в Канада през 2015 г. показва най-вече увеличено пътуване на американци, които са отишли да гледат своя отбор.

Олимпийските игри са различен случай - Бейд и Матисън посочват в анализ от 2016 г., че много изследвания откриват ръст на заетостта в градовете домакини. Проблемът при Олимпиадата е цената, тъй като градовете често харчат огромни суми за нови съоръжения и инфраструктура. Разходите за Световното първенство варират значително - Катар построи седем нови стадиона и реконструира осми през 2022 г., но САЩ през 1994 и 2026 г. могат да използват съществуваща инфраструктура.

Предварителните икономически анализи както за Световното първенство, така и за Олимпиадата почти винаги прогнозират икономически растеж, което се обяснява отчасти с това, че повечето са поръчани от организатори или местни бизнес групи. Докладът „Социално-икономически анализ на въздействието“, публикуван миналата година от ФИФА, не прави изключение - той оценява положителен глобален ефект върху БВП от 40,9 млрд. долара и 17,2 млрд. за САЩ. Дори ако последната оценка се окаже вярна - а почти сигурно няма да е - това е едва 0,2% от БВП на САЩ за едно тримесечие.

Удоволствието, което милиарди хора по света ще получат от Световното първенство, вероятно струва повече от 40,9 млрд. долара, и като богата страна с достатъчно големи стадиони е напълно подходящо САЩ да бъдат домакини веднъж на няколко десетилетия. Просто не бива да очакват икономическа полза от това.