Съмнения за фиска на Франция засилват нежеланието на ЕЦБ да говори за спад на лихвите

Централните банкери от Европейската централна банка (ЕЦБ) се тревожат, че нарастващите държавни разходи в страни като Франция могат да спрат забавянето на инфлацията. Това укрепва решимостта им да избегнат прекалено много обещания за намаляване на лихвените проценти.

Референтната лихва по депозитите на ЕЦБ почти сигурно ще остане на ниво от 3,75%, според FT. Вниманието на инвеститорите ще бъде насочено към това, което ще се случи на следващото заседание на управителния съвет на банката в началото на септември и след това.

Тези, които търсят по-ясни сигнали какво следва, обаче ще остана разочаровани.

Докато лицата, определящи лихвените проценти, са все по-сигурни, че ценовият натиск в еврозоната е овладян, мнозина смятат, че повторението на силните намеци, дадени преди намалението на основната лихва през юни, може да има обратен ефект.

Поемането на твърд устен ангажимент за намаляване на лихвите през септември още тази седмица се смята за особено рисковано предвид повишената несигурност относно фискалната политика във втората по големина икономика в еврозоната след неубедителните парламентарни избори във Франция.

Фрагментираният парламент намалява вероятността следващото правителство да се заеме сериозно с дефицита, според ЕЦБ. „Ако знаем нещо за френската политика, то е, че няма единодушие за фискална консолидация“, допълват източници от централата банка на еврозоната.

Други източници на медията изразяват опасения, че има риск страни като Франция и Италия да не свият големите си дефицити, което може да подкрепи търсенето и да поднови инфлационния натиск. „Не можете да искате от по-малките държави да спазват фискалните правила на ЕС, ако по-големите държави не го правят“, коментира член на управителния съвет на ЕЦБ, говорил при условие за анонимност.

Бюджетният дефицит на Италия надхвърли целта от до 7,2% от БВП през миналата година. Дефицитът на Франция също е по-висок от определената цел на страната – 5,5%. Правилата на ЕС, които бяха спрени по време на пандемията, но преработени и влязоха отново в сила тази година, изискват от правителствата да намалят дефицитите си под 3 процента от БВП.

Неубедителният изборен резултат във Франция накара всички политически партии да се борят за съставяне на следващото правителство, което може да означава приемане на някои от скъпите предизборни обещания за разходи. Левият алианс Nouveau Front Populaire спечели най-много места в парламента с планове за данък върху богатството, по-висока минимална заплата и по-ниска възраст за пенсиониране. Крайнодесният Национален фронт обеща да намали данъка върху добавената стойност върху енергията.

„Ако Франция започне да харчи повече, като намали ДДС върху енергията или увеличи минималната заплата, това всъщност е стимул, който ще повиши потреблението и може да доведе до по-висока базова инфлация“, посочва Йенс Айзеншмид, бивш икономист в ЕЦБ, а в момента – в Morgan Stanley.

Очаква се ЕЦБ да подчертае загрижеността си относно фискалната политика на заседанието тази седмица, като посочи необходимостта правителствата с високи нива на дефицит и дълг да ги намалят в съответствие с правилата на ЕС.