Несигурността около инфлацията затруднява бъдещите решения на ЕЦБ

Опасенията за инфлацията в еврозоната се завръщат, което повдига въпроса кога Европейската централна банка (ЕЦБ) ще трябва да направи пауза и да спре намаляването на лихвените проценти. Това сочи проучване на Bloomberg, проведено сред икономисти.

Основният сценарий за четири съкращения с по четвърт пункт през 2025 г. остава в сила, като респондентите се обединяват около такива ходове през следващата седмица и през март. За април обаче мненията започват да се разминават, което поставя прогнозите за депозитната лихва в края на годината между 1,25% и 2,5% от 3% в момента.

Упоритата инфлация в сектора на услугите, все още стабилният пазар на труда и заплахите от търговска война между Европейския съюз (ЕС) и САЩ убеждават повечето анализатори, че рискът от превишаване на целевата инфлация от 2% в средносрочен план се увеличава. Същевременно те се опасяват, че икономическият растеж може да разочарова през тази и следващата година.

Без промяна на курса засега

Централните банкери все още не са променили курса, като по време на Световния икономически форум в Давос тази седмица потвърдиха, че предстоят още съкращения на разходите по заемите, тъй като инфлацията вероятно ще се установи на 2% през следващите месеци. Същевременно президентът на САЩ Доналд Тръмп все още не е въвел официално мита върху вноса от Европа. Малко вероятно е позицията им да се промени значително, докато не се запознаят с тримесечните прогнози за март, които би трябвало да отразяват новите насоки на икономическата политика на Вашингтон.

„Решенията от януари и март по същество са ясни“, коментира Пиет Кристиансен, главен стратег в Danske Bank. „След като се доближим до неутрална позиция, ще се разрази по-широк дебат. Фокусираме се върху срещата през април, която ще бъде „бойното поле“, добави той.

Около 71% от анкетираните определят равнището на лихвите, което нито ограничава, нито стимулира търсенето, от 2% до 2,25%. Повечето от тях смятат, че то ще бъде достигнато през юни.

„Най-голямото предизвикателство за ЕЦБ е, че сега тя взема решения в сянката на Тръмп, който може да промени фундаменталните фактори с едно движение на перото“, посочва Клаус Вистесен, главен икономист за еврозоната на Pantheon Macroeconomics.

Всъщност анкетираните от Bloomberg смятат, че политиката на САЩ е най-сериозната заплаха за растежа в 20-членния блок.

„Не смятаме, че ЕЦБ ще стигне толкова далеч в допълнителното намаляване на лихвите, колкото пазарите оценяват в момента“, казва Денис Шен от Scope Ratings, който смята, че напредъкът по отношение на дезинфлацията в основната икономика и услугите е спрял напоследък, а ниската безработица все още е налице.

Освен това „контрамитата и нарушенията във веригата на доставките могат да повлияят на инфлационните очаквания, тъй като търговските конфликти и деглобализацията могат да продължат по-дълго, което е аргумент за предпазливост“, добавя той.

Председателят на базираната във Франкфурт централна банка Кристин Лагард е убедена, че инфлацията ще достигне 2% през тази година, както е планирано - въпреки лекото ускорение през декември и факта, че цените на услугите все още нарастват два пъти по-бързо.

„По-слабите темпове на растеж и нарастващата увереност, че инфлацията ще остане на целевата си стойност в средносрочен план, ще повдигнат въпроса дали за стимулиране на растежа не е уместно да се провежда по-експанзионистична парична политика“, изтъква Улрике Кастенс, старши икономист в DWS International.

Мнозинството от анкетираните не очакват еврото да пробие паритета с долара - перспектива, която държи наблюдателите на ЕЦБ в напрежение след рязкото поевтиняване на единната европейска валута от края на септември. Според повечето икономисти еврото ще завърши годината на равнище от около 1,05 за долар.

Давос: Джинът на инфлацията още не се е прибрал в бутилката

Участници в Световния икономически форум – от управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева до главния изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк, признават, че въпреки всички усилия на централните банки да укротят потребителските цени, политиците не могат да си позволят да откъснат поглед от топката. 

„По-голямата част от тялото на джина е в бутилката, някак засяда там“, коментира Георгиева. „Краката все още висят. Трябва да го натиснем докрай“, добавя тя.

Настроенията на тазгодишния форум са в рязък контраст с предпазливия оптимизъм на миналогодишния. Тогава участниците излъчваха нервност от възможността за завръщане на Тръмп в Белия дом и обсъждаха дали глобалният инфлационен шок всъщност не е избледнял. Финк не е убеден, че последното е вярно. „Смятам, че пазарът на облигации показва, че инфлацията може да е по-висока, отколкото си мислим. Джинът може да излиза от бутилката“, коментира той в петък.

Акцентът в Давос леко контрастира с този на МВФ. Преди седмица Фондът подобри прогнозата си за глобалния растеж тази година, стимулиран от по-силното от очакваното търсене в САЩ и забавянето на инфлацията в световен мащаб. Според Фонда това трябва да позволи на централните банки да продължат да намаляват разходите по заемите.