Новата заплаха за САЩ е стагфлация, а Фед не е подготвен да се справи с нея

Решението на Федералния резерв на САЩ да запази лихвените проценти без промяна на последното си заседание беше правилно - но лесно може да се изтълкува погрешно, пише Bloomberg.

„Няма какво да се види тук, продължавайте напред“ не беше желаното послание. Колкото и да се опасява централната банка да го каже твърде категорично, настоящата администрация значително усложнява трудната ѝ работа. Условията за сериозен икономически спад са налице и Фед може да направи малко по въпроса.

До неотдавна търсеното от Фед „меко приземяване“ - постепенно връщане на инфлацията към целевото равнище от 2% без по-висока безработица - все още изглеждаше възможно, въпреки че ценовият натиск се оказа по-устойчив от очакваното и поради това намаляването на основния лихвен процент вероятно ще се забави донякъде.

Изведнъж обаче перспективите са много по-лоши - не защото паричната политика сега е твърде облекчена, a съвкупното търсене - твърде високо, а защото заплахата от търговска война на президента Доналд Тръмп може да доведе до скок на цените чрез нарушаване на предлагането. Новата заплаха е стагфлация, а Фед не е подготвен да се справи с нея.

Лекарството за твърде голямото търсене е по-строга парична политика. Това са сметките, които занимават централната банка. Но за инфлацията, предизвикана от шок от страна на предлагането, няма инструмент на паричната политика. Ако администрацията продължи да прилага действителните си и обещавани мита, тя ще постигне точно това, като повиши разходите на производителите за производствени ресурси, пряко ще увеличи потребителските цени и ще накара потребителите и инвеститорите да очакват ускоряване на инфлацията. Когато централната банка реагира на инфлацията на предлагането чрез повишаване на лихвените проценти, резултатът е по-ниско производство и по-ниска от пълната заетост.

Накратко, използването на паричната политика за борба със стагфлацията е изключително скъпо. А при такива обстоятелства двойното задължение на Фед - стабилни цени и максимална заетост - е просто непостижимо.

Ако Фед не желае да изрази открито тези опасения, това е разбираемо. Да се критикува политиката на администрацията само би влошило нещата, тъй като би предизвикало реакция, която поставя под въпрос независимостта на паричния орган. На пресконференцията след заседанието на 19 март председателят Джером Пауъл наблегна на несигурността и изрази надежда, че всяка пауза в напредъка по отношение на инфлацията, дължаща се на митата, ще бъде (въпреки неблагоприятните конотации на тази дума) „преходна“. По същия начин новото обобщение на икономическите прогнози на банката не предвижда трайно ускоряване на инфлацията и рецесия.

Приемете това с много голяма щипка сол. Има признаци, че митата вече вдигат цените. Измерителите за инфлационните очаквания сочат повишение. Неотдавнашни изследвания на икономисти от Фед подчертават възможността за трайни ефекти. Ако Белият дом промени курса си, тези затруднения най-вероятно ще бъдат временни. Но ако той удвои усилията си и спази обещанието си да наложи „реципрочни и секторни мита“ в началото на следващия месец, трябва да се внимава. Сътресенията на фондовите пазари през последния месец може да се окажат нищо в сравнение с това, което ще се случи, когато инвеститорите решат, че е започнала пълномащабна търговска война.

В такъв случай не очаквайте, че Фед може да се притече на помощ. Той е в същото положение като всички останали - надява се, че този безсмислен акт на самонараняване все пак може да бъде предотвратен.