Рекордни активи, но не и печалба: Какво се случи с банките у нас през 2025 г.

Къде съхраняват парите си българите

От гледна точка на депозитите българските граждани и бизнес продължават да проявяват висока склонност към спестяване в банковата система въпреки минималната доходност.

Депозитите в банковата система се повишават до 190,467 млрд. лева, като отново ОББ е лидер с 39,84 млрд. лева. ДСК е втора с 37,17 млрд. лева, а Уникредит Булбанк – трета с 33,30 млрд. лева.

Общата сума на депозитите в системата (190,5 млрд. лева) значително надвишава тази на кредитите (144,9 млрд. лева), което показва висока ликвидност в системата. Това съотношение от приблизително 76% е показател за консервативен подход при кредитирането и висок капацитет за бъдещ растеж на кредитния портфейл.

Лихвите по депозитите вероятно ще продължат да се понижават постепенно, следвайки тренда в еврозоната. Това ще притисне нетния лихвен марж на банките, но същевременно ще намали разходите за финансиране и ще освободи ресурси за други приходоносни дейности като таксово обслужване, управление на активи и инвестиционно банкиране.

Какво очаква банките занапред

Българската банкова система се намира в здраво финансово състояние, но пред нея стоят няколко ключови предизвикателства. Високата концентрация при трите водещи банки създава рискове от системен характер, но същевременно осигурява стабилност и капацитет за поемане на евентуални шокове.

Нарастващата дигитализация променя бизнес модела на банките. Инвестициите в технологии стават все по-важни, особено за средните и малките играчи, които се опитват да компенсират липсата на мащаб с по-добро потребителско изживяване и гъвкавост.

С присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. пред банковата система се отварят нови възможности, но и предизвикателства. Прехвърлянето на банковия надзор към Европейската централна банка (ЕЦБ) изисква допълнителни инвестиции в системи за отчетност и управление на риска, за да се отговори на по-строгите европейски стандарти. От друга страна, еврото осигурява директен достъп до евтино финансиране от ЕЦБ и елиминира валутния риск, което трябва да подобри рентабилността и да улесни трансграничното кредитиране.

Освен това след приемането на еврото конкуренцията от големи европейски банки може да се засили, което налага повишаване на ефективността и иновациите в кредитните ни институции.

Кредитният растеж остава умерен на фона на високите лихвени проценти и макроикономическата несигурност в региона. Съотношението кредити към депозити от 76% показва, че има значителен капацитет за разширяване на кредитирането, но банките остават предпазливи поради геополитическите рискове и инфлационния натиск. Въвеждането на еврото обаче може да стимулира кредитната активност, тъй като намалява разходите за финансиране и увеличава доверието на чуждестранните инвеститори.

Отговорността след освобождаването на сумата за 16 млрд. лева от минималните задължителни резерви след влизането в еврозоната също пада върху банките. Нужно е те да създадат условия за представяне на проекти, с които този нисколихвен ресурс да стигне до бизнеса, защото ако бъде насочен към домакинствата, инфлационният натиск ще се засили.