Руската централна банка намали основния си лихвен процент до 15%

Руската централна банка понижи лихвените проценти за седми пореден път в опит да подкрепи отслабващата икономика въпреки рисковете, включително свързаните с войната в Иран, предаде Bloomberg.

В петък Управителният съвет намали основния лихвен процент с 50 базисни пункта до 15%, което беше очаквано от по-голямата част от икономистите, анкетирани от Bloomberg. Само един от деветте запитани прогнозира по-скромно намаление от 25 базисни пункта.

„През февруари ръстът на цените значително се забави, тъй като ефектите от еднократните фактори, наблюдавани в началото на годината, отшумяха“, посочват от централната банка в изявление, добавяйки, че „несигурността относно външната среда се е увеличила значително“.

Паричният орган заяви, че оценява основната годишна инфлация на около 4-5%. Тя се е забавила до 5,8% според най-новите седмични данни.

В същото време признаците за икономическо напрежение се засилват под тежестта на високите разходи по заемите. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия се сви през януари и макар Министерството на икономиката да заяви, че това се дължи на технически фактори, индексът на бизнес настроенията продължава да спада в почти всички сектори, което сочи към истинско свиване на активността.

Руската икономика е под натиск от месеци заради високите разходи по заемите, мащабните западни санкции и последиците от войната в Украйна, която вече навлиза в петата си година. Към това се добавя и неотдавнашното поевтиняване на рублата след период на относителна стабилност. Централните банкери се събраха на заседанието в петък в още по-сложна обстановка от обичайното, тъй като шокът за цените на петрола, предизвикан от конфликта в Близкия изток, може да промени бюджетните изчисления на Русия, но също така създава нови рискове за инфлацията.

Въздействието на войната в Иран върху Русия далеч не е еднозначно. Нарушенията в корабоплаването през Ормузкия проток повишават световните цени на широк спектър от руски износни стоки, което потенциално компенсира рисковете от бюджетния дефицит. В по-дългосрочен план обаче икономистите предупреждават, че конфликтът може да доведе до повишаване на цените на вноса в Русия.

„Възможно е да настъпи глобален шок в предлагането, увеличени транспортни разходи и прекъсвания във веригата на доставки, както и внос на инфлация чрез по-високи цени на храните, промишлените стоки и услугите“, заяви Олга Беленкая, анализатор в базираната в Москва компания „Финам“.

Въздействието на промените във фискалната политика върху ръста на цените остава друга ключова неизвестна за определящите лихвените проценти.

Русия преразглежда т.нар. си „бюджетно правило“, съгласно което недостигът в приходите от петрол се покрива от резервите за непредвидени разходи, когато цената на изнасяната суровина спадне под 59 долара за барел. Въпреки неотдавнашния скок в цените на енергоносителите, прагът ще бъде понижен, а това може да доведе до съкращения в държавните разходи.

Ако Министерството на финансите успее да ограничи разходите на фона на продължаващата война на Кремъл в Украйна, това би помогнало за укротяване на инфлацията. В противен случай, предупреждава Руската централна банка, темпът на намаляване на лихвите може да се забави и паричната политика да остане по-строга.

Екипът на гуверньора Елвира Набиулина изрази загриженост, че затягането на фискалните правила може да отслаби рублата в средносрочен план. Досега през март някога устойчивата валута е поевтиняла с 10% спрямо долара, достигайки най-слабото си ниво за около шест месеца.

Паричният орган ще вземе следващото си решение за основния лихвен процент на 24 април.