НАП проверява имотите на българи в Дубай

Националната агенция за приходите (НАП) започва проверка на имоти в Дубай, притежание на български граждани. Проверките са по информация, получена от Дубай, и ще обхванат всички българи, за които е получена информация, заяви на брифинг в Министерски съвет днес директорът на Националната агенция по приходите (НАП) Борис Михайлов, цитиран от БТА.

"Няма да има чадър над никого, нито над политици, нито над магистрати", каза Михайлов и уточни, че в момента нямат конкретни съмнения за определени лица, но са длъжни да проверят всички.

По-рано днес пред БНТ той заяви, че по неофициална информация около 200 българи имат имоти в Дубай. По думите му България скоро ще получи по официален път пълен списък на българите с имоти в емирството.

С цел да установи произхода на средства за закупуване на имоти в Дубай и тяхното деклариране, НАП проверява 23 българи, съобщи още Борис Михайлов. Приключили са 21 от производствата, като в резултат на тях са подадени 6 коригиращи декларации, съставен е един акт за установяване на нарушение и са установени над 131 хил. лв. задължения. 

"Много по-голяма е събираемостта на приходите от миналата година за държавните финанси, но все още нямаме бюджет за 2023 година и няма план", коментира общата събираемост на приходите от агенцията той.

Директорът на Агенция "Митници" Павел Геренски също отбеляза пред БНТ, че приходите на агенцията са рекордни – близо 13,4 млрд. лева, което дава над 42% повече на годишна база в държавния бюджет.

"Към днешна дата имаме почти пълна увереност за крайните резултати за първото тримесечие на годината спрямо година по-рано. Приходите на агенцията са с 500 милиона лева повече. Това категорично опровергава определени спекулации, че администрацията не работи или че не събира приходите", коментира Геренски.

По думите му половината от приходите на Агенция "Митници" се генерират от събрания от агенцията акциз. Директорът уточни, че ставките върху акцизните продукти като цигари, алкохол и енергийни продукти са специфични и са върху физическите обеми за освободени за потребление стоки, а не върху стойността.

„Няма влияние на инфлацията и ставките не са променяни през последните пет години и затова приходите се дължат на по-висока събираемост“, обясни Геренски и даде пример с цигарите, където има ръст за последните три години увеличаване на количествата, освободени за потребление във физическо изражение.

Според Борис Михайлов над хиляда фирми са големите данъкоплатци и там се възстановяват основните суми от ДДС. „В последно време има 400 млн. лева възстановяване, но това не може да се отчита като нещо странно“, отбеляза той. Директорът на НАП е категоричен, че някога може да е имало "чадъри" за внасянето на данъци, но сега има изсветляване на дейността на фирмите.

„За пръв път "Лукойл" внесе по време на служебния кабинет миналата година един път 18,9 милиона лева и след това внесе още 72 млн. лева, припомни Михайлов и заяви, че това се случва за пръв път от 2007 г. – Досега "Лукойл" не е внасял пари. 18-те милиона са корпоративен данък, а 72 милиона са солидарната вноска, която е върху свръхпечалбата.“