Как може да бъде попълнена държавната хазна?

Финансовото министерство публикува пакета от данъчни промени. Предвижда се минималната работна заплата да бъде увеличена на 940 лв.

"Минималната работна заплата ще се отрази не само на публичния сектор, но и на частния. Трябваше да се уточни към кого се отнасят тези затягания на колани. Повишаването на минималната работна заплата ще доведе до косвено и пряко повишаване на разходите за производство и услуги", коментира пред Bulgaria ON AIR ръководителят на Катедра "Регионална и политическа география" към СУ "Св. Климент Охридски" доц. Косьо Стойчев.

По думите на доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към Българската академия на науките (БАН) "увеличаването на минималната работна заплата означава, че има повече приходи в хазната".

Той е на мнение, че досега се провежда „непремерена фискална политика, която натовари бюджета с повече разходи, а помощите на отидоха при когото трябва“. Според него фискът започна да изпълнява неприсъщи за него функции и това е мотивът на финансовия министър да мотивира колегите си да внесат повече разум при провеждането на политики.  

Доц. Стойчев е категоричен, че не можем да отделяме какво говори Министерството на финансите от политическата конюнктура в страната. "Хората лека-полека започнаха да свиват разходите, от които нямат потребност, което означава програмиране на стагнацията", смята той.

Преподавателят е на мнение, че финансовият министър следва да се придържа към консервативната политика за дефицит до 3%. "Българската държава страда от един синдром - някои сектори от икономиката са по-добре представени и чуваеми от останалите, тъй като "викат" повече. Като показатели и фиск те не заслужават тези резултати. Сега е трудно да обясниш на хора в данъчна ваканция, че трябва да се върнат към нормалните си ставки", отбеляза още доц. Стойчев във връзка с ДДС за ресторантьорския сектор.

Григор Сарийски нарече бъркотията в приходите и структурата на разходите в бюджета „абсолютно кощунство“. „България просто не е готова за влизане в еврозоната", категоричен е икономистът и потвърди, че не покриваме конвергентните критерии. Мнението му бе подкрепено и от Косьо Стойчев.

Двамата анализатори коментираха и какъв е размерът на средствата, които могат да постъпят в хазната като резултат от предприетите от кабинета мерки.

"6 млрд. лева, обявени от премиера, не решават отворените пред нас проблеми. Българската държава изостана с Плана за възстановяване и устойчивост, не придвижва и териториалните планове за справедлив преход", констатира доц. Стойчев.

Доц. Сарийски обобщи, че огромната част от българите трудно свързват двата края и в страната има сериозен проблем с монополното положение в различни сектори. Доц. Стойчев напомни, че няма анализи за група храни, за енергия и от тази липса се възползват структури и това повиши инфлацията в България повече, отколкото в други страни на ЕС.

Ще се наложи ли в средата на годината България да има нов бюджет? Може ли да се ограничат разходите с 10% и откъде могат да се режат пари? Ще има ли политика на дискреция за помощите? Кои икономически дейности ще осигурят реален растеж с повече работни места и приходи?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.