И синдикати, и работодатели отхвърлиха проекта за бюджет на служебния кабинет

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие и по проекта за бюджет на НЗОК за 2023 г. Проектът беше подкрепен от синдикалните организации, но част от работодателските организации не изразиха подкрепа.

Проектът предвижда бюджетът на НЗОК за 2023 г. да бъде 7,027 млрд. лева. За тази година увеличението на средствата в бюджета е близо 900 млн.лв, посочи и.д. управител на НЗОК д-р Йорданка Пенкова. 

Добрин Иванов от Асоциацията на индустриални капитал в България посочи, че организацията се въздържа от подкрепа на проекта на здравния бюджет, като се мотивира с това, че в проекта се запазва съотношението на разходната част на бюджета с предходните години. „Здравноосигурителният модел е сгрешен, тъй като акцентът на здравноосигурителната система се поставя върху лечението на скъпоструващи заболявания със скъпи лекарства, вместо да се наблегне на профилактиката и превенцията“, каза Иванов допълни, че от асоциацията настояват да се въведат интелигентни решения за контрол. 

Станислав Попдончев от Българска стопанска камара посочи, че реалният ръст спрямо изпълнението е около 600 млн. лв. „На експертно ниво подкрепихме проекта, но имаме резерви и не можем да подкрепим бюджета на този етап заради липсата на политики“, допълни той.

Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, отбеляза, че са склонни да подкрепят предложения проект, но имат забележки, свързани с необходимостта от засилване на контрола върху изразходването на средствата.

Свилена Димитрова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България каза, че подкрепят становището на работодателските организации, които изразяват тревога от липсата на качествена промяна в начина на планиране на бюджета и призова държавата да положи усилия да внася пълния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които осигурява. По думите ѝ предизвикателствата пред този бюджет са големи.

От Съюза за стопанска инициатива на гражданите изразиха подкрепата си за проекта на бюджет. 

От КНСБ и от КТ „Подкрепа“ също изразиха подкрепа към проекта за бюджет, но Валери Апостолов от КТ„Подкрепа“ изрази резервираност от страна на синдиката по отношение на разходите за възнаграждения на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн.лв, което ще стигне за не повече от 7% увеличение, а от синдиката искат да има поне 15% повече. 

В рамките на НСТС не беше постигнат консенсус и около проектобюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 г. 

Добрин Иванов заяви, че Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не подкрепя предложения проект. Сред нещата, с които АИКБ не е съгласна, е това, че делът на доходите от пенсиите се увеличава за сметка на дохода от пенсии. Иванов посочи, че средната пенсия се очаква да нарасне с 16,7%. АИКБ не подкрепя и първите три дни болничен да са за сметка на работодателя. 

От БСК също се въздържат от подкрепа на законопроекта за бюджет на ДОО. Станислав Попдончев отбеляза като проблем рязкото увеличаване на дефицита в общественото осигуряване.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) принципно подкрепят проектобюджета, каза председателят Цветан Симеонов, като посочи, че са дали и свои предложения.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също се въздържат, а от Съюза за стопанската инициатива дадоха принципна подкрепа. 

По думите на Ася Гонева КНСБ служебното правителство има всичките правомощия на редовно такова по отношение на подготвянето на бюджет. „Подкрепяме, по изключение, тази година увеличението на пенсиите да мине само по т.нар. швейцарско правило“, посочи Гонева.

„При условие че бъдат направени две промени в проекта преди внасянето му в Народното събрание, ще имате подкрепата на КНСБ - повишаване на минималното обезщетение за безработица и повишаване на максималния осигурителен доход“, заяви тя.

Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ също представи възраженията по проекта, които са причината синдикатът да не подкрепи проектобюджета на ДОО. 

„Не виждаме сериозни параметрични промени. В него единствено е изчислен размерът на разходите по сега действащите правила, с изключение на пенсиите, които ще бъдат осъвременени по силата на Кодекса за социално осигуряване, отбеляза той. И подчерта, че всички останали обезщетения остават на нивата на 2022 г.