Асен Василев: ДДС за ресторантите ще остане 9%, ако се изсветли браншът

Или изсветляване на трудовите доходи на заетите в ресторантьорския и хотелския бизнес, или връщане на данъчна ставка от 20% предвиждат промени в данъчните закони, приети от Министерски съвет на извънредно заседание днес. Предложените изменения ще бъдат изпратени към парламента още този четвъртък, така че да могат да бъдат разгледани в Комисията по бюджет и финанси, обясни на брифинг след заседанието финансовият министър Асен Василев. 

„Що се отнася до ставката на ресторантьори и хотели, получихме доста предложения от техни организации за това да се въведат пос терминали задължително във всички заведения с две, три, четири и пет звезди, като само най-малките да бъдат освободени“, каза Василев. Той припомни, че данъчните закони бяха публикувани за обществено обсъждане още в края на септември.

Промените предвиждат и заплатите на заетите в по-големите ресторанти и хотели да бъдат изплащани по банков път. Предлага се и да се въведат минимални ставки за персонала, които да са по-високи от минималната работна заплата. „Най-ниските длъжности започват от 1000 лева и вървят съответно нагоре, което да изсветли трудовите доходи“, обясни Василев. Ако тези промени бъдат приети, то тогава данъчната ставка за ресторантьорите ще остане 9%, тъй като хазната ще събере по този начин повече средства, отколкото при увеличаване на ДДС, посочи финансовият министър.

„Там изборът е на парламента – дали да приеме пакета мерки за изсветляване, или да приеме 20-те процента“, каза Василев.  

Данъчните изменения предвиждат и заведения с оборот под 100 хил. лв. да преминат към патентен данък, а приходите от данък печалба да се насочват директно към общините. „По този начин общините ще имат допълнителен източник на приход“¸ обясни министърът.

Нулевата ставка за хляба и брашното, приета миналата година, ще важи до средата на следващата година, допълни Василев.

Бюджет 2024 предвижда дефицит от 3%, заложена инфлация от 4,8% и 3,2% реален ръст на БВП, с прогнозен брутен вътрешен продукт от 205 млрд. лева. „Финалните параметри на бюджета зависят и от данъчните закони. След като минем данъчните закони на първо четене в комисия и се видят нагласите, ще можем да публикуваме и бюджета за обсъждане от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и съответно да го придвижим към парламента“, каза Василев.