Италия може да наложи вето на новите фискални правила на ЕС

Италия може да използва вето, за да предотврати приемането на новите фискални правила на Европейския съюз (ЕС), ако резултатите от преговорите сред партньорите не отговорят на исканията ѝ, заяви премиерът Джорджа Мелони в сряда.

Пактът за стабилност и растеж на ЕС беше отменен през 2020 г. заради Covid-19 и трябва да се върне с коригирана версия следващата година. Италия иска пактът да бъде смекчен, обратно на исканията на други страни членки да наложат строга дисциплина.

„Не изключвам никакви опции, мисля, че трябва да оценим това, което е най-добро за Италия“, каза Мелони пред горната камара в парламента в изявление преди срещата на високо равнище на лидерите на ЕС в Брюксел на 14-15 декември.

Миналата седмица Ройтерс съобщи, че Рим е готов да наложи вето на всяко право, което наказва силно задлъжнялата му икономика и няма да ратифицира реформа на Европейския механизъм за стабилност – спасителния фонд на еврозоната, без задоволителна сделка по пакта за стабилност.

„Ако не се намери решение, ако не се достигне споразумение, ще се върнем обратно към предишните параметри“, каза Мелони пред Сената, добавяйки, че ще положи всички усилия да насърчи сключването на добра сделка в предстоящите преговори с европейските ѝ колеги.

Европейските правила ограничават бюджетния дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт, а дълга – до 60% от БВП. За тези, които не намаляват излишъците си достатъчно бързо, има дисциплиниращи мерки, но много европейски правителства надхвърлят сериозно тези ограничения.

Европейската комисия предложи коригиране на правилата, въвеждайки път за фискална корекция, фокусиран върху съкращения на разходите за четири до седем години.

Германия – най-голямата икономика в ЕС, обаче призовава силно задлъжнелите страни, например Италия, да намаляват дълга си поне с 1% от БВП всяка година.

През септември Италия повиши целта си за дефицита за следващата година до 4,3% от БВП спрямо 3,7% по-рано. Правителството заяви, че няма да се върне към тавана от 3% на ЕС до 2026 г., като реално не се планира намаляване на дълга през същия период.

През октомври централната банка заяви, че икономическият режим ще остане под 1% тази и следващата година.