ЕК обмисля радикални промени в разпределянето на кохезионните фондове

Страните членки на Европейския съюз (ЕС) може скоро да трябва да изпълняват цели, за да получат своя дял от голяма част от бюджета съгласно широкообхватни планове, изготвени от Европейската комисия (ЕК), съобщава Politico.

Досега по-голямата част от кохезионните фондове, които възлизат на 392 млрд. евро за периода 2021-2027 г. и целят да подкрепят растежа в по-бедните региони на Европа, се изплащат според договорени критерии, а не срещу постигнати цели.

В документ, подписан от 27-те еврокомисари в сряда, Комисията за пръв открива перспективата финансирането да се дава под определени условия.

„Има широка подкрепа за финансиране, базирано на представянето“, пише Комисията. Идеята трябва тепърва да се оформи като официално предложение. Когато това се случи, правителствата ще имат думата.

Украйна и Западните Балкани променят дебата

Кохезионните фондове формират голяма част от седемгодишната бюджетна рамка на стойност 1,2 трлн. евро и целят да стеснят разликата между по-бедните и по-богатите региони. Всички най-бедни страни в ЕС – от Португалия на запад до Унгария и България на изток, печелят сериозно от това финансиране, което до голяма степен се фокусира върху околната среда и транспортната инфраструктура, например нови магистрали.

Реформата е на дневен ред, тъй като европейските представители се готвят за възможно разширяване на ЕС към Украйна и страните от Западните Балкани, където ще бъдат използвани голяма част от тези пари, за да им се помогне да настигнат икономически съществуващите страни членки.

През последните години ЕС изпитва трудности да убеди някои държави, най-вече Унгария и Полша, да спазват демократичните стандарти и задържа част от финансирането, но по ограничени начини. Ако кохезионните фондове зависят от реформи още от началото на членството на дадена страна, това може да улесни задържането на правителствата в правилна позиция.

Това обаче няма да е лесно за постигане.

„По принцип това [условността] може да е лек, но на практика е изключително трудно“, казва Жолт Дарваш от брюкселския мозъчен тръст Bruegel, добавяйки, че предишни системи, свързващи разпределянето на парите със специфични цели, са били тромави.

Пестеливите страни, главно от Северна Европа, отдавна твърдят, че текущите разходи за сближаване, които в момента са силно изкривени към регионите в Южна, Централна и Източна Европа, са неефективни, добавя той.

Бюрокрация и строги одити

Моделът ще разшири подобен формат на правилата, свързани с фонда на ЕС след пандемията, който беше договорен през 2020 г. с цел смекчаване на икономическите последици от Covid-19.

При тази схема Брюксел обвърза паричните трансфери с приемането на вътрешни реформи.

Възможно е обаче да има известна съпротива, тъй като планът бе силно критикуван от някои правителства. Изплащането на пари по фонда за възстановяване беше изпълнено с бюрокрация поради строгите одити и контрол, каза Дарваш.

Настоящите кохезионни програми включват част от разходите, свързани с цели, но страните членки не са склонни да използват тази част, казва служител на ЕС, поискал анонимност, за да говори свободно.

В доклада си Комисията пише, че моделът "пари срещу реформи" може потенциално да "ускори финансовото прилагане и да засили политиката, ориентирана към резултатите".

Комисията посочва, че подходът „базиран на резултатите“ във фонда след пандемията насърчава държавите от ЕС да приемат реформи и „награждават напредъка по пътя“.

Но ЕС не иска да копира точно модела на фонда за възстановяване. Документът насърчава по-голямото участие на местните общности и заинтересованите страни – нещо, което липсва в рамките на постпандемичния фонд, посочват критиците.

Текстът също така подчертава необходимостта от силни системи за одит и контрол. Одитният надзорен орган на ЕС разкритикува фонда за възстановяване заради предполагаемите му слаби проверки за борба с измамите.

Докладът ще бъде включен в предстояща дискусия относно седемгодишния бюджет на ЕС, който ще влезе в сила през 2028 г. Комисията ще направи официално предложение, което се нуждае от единодушно одобрение от националните столици.