Франция се нуждае от 15 млрд. евро годишно, за да отговори на фискалните правила на ЕС

Следващото правителство на Франция ще трябва да намери допълнителни приходи или спестявания за над 15 млрд. евро годишно, за да отговори на изискванията на Европейския съюз (ЕС), пише Bloomberg, цитирайки източници, запознати с оценката.

Тази сума е включена в предложение, което Европейската комисия (ЕК) е изпратила в Париж миналия месец, изтъкват източниците, говорейки при условие на анонимност.

Корекцията се равнява на около 0,55% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на Франция за седем години.

Началният гамбит от Брюксел ще формира основата на трудни преговори с бъдещото френско правителство, което все още не е съставено. Страната беше една от няколкото членки на ЕС, порицани през юни за нарушаване на фискалните правила на блока и сега е обект на наблюдение, което може да доведе до потенциални санкции.

Постигането на съкращения на разходите във Франция ще бъде трудна задача след предсрочните парламентарни избори, свикани по-рано от президента Еманюел Макрон. Алиансът на левите партии спечели вота, но не успя да постигне мнозинство сред депутатите, като резултатът е един опустошен парламент, разкъсан от разделения относно бюджетната политика.

Завареното правителство в Париж се ангажира с извънредни мерки за намаляване на разходите тази година, но партиите, които са в състояние да сформират следващия кабинет, обещават огромни увеличения. Дори набързо скалъпеният манифест на групата на Макрон би добавил около 21 млрд. евро годишно към дефицита, показва анализ на мозъчния тръст Institut Montaigne.

Като се има предвид дълговата тежест и контролът от Брюксел, управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало предупреди в четвъртък, че страната не трябва да увеличава бюджетния си дефицит.

„Можем да трупаме по-големи дефицити“, каза той пред радио Franceinfo. „Те струват все повече и повече за финансиране и тежат на нашия суверенитет“, добавя централният банкер.

Сумата от 15 млрд. евро е част от преговорите Франция да получи повече повече време, за да свали дефицита под тавана на блока от 3% от БВП, удължавайки разрешения хоризонт от четири на седем години, разкриват източници. Политическата обстановка във Франция обаче усложнява дискусиите за реформи и инвестиции, които биха съпътствали тази по-дългосрочна перспектива.

Мерките, които биха могли да намалят разходите, включват реформа на системата за обезщетение при безработица, която трябваше да бъде осъществена. Но в нощта на първия тур на парламентарните избори премиерът спря прилагането на промените.

Без удължаване на времевия хоризонт страната ще трябва да ограничи плановете си по-драстично. Необходимата корекция трябва да бъде 0,94% от БВП при четиригодишен сценарий и 0,54% за седем години, сочат оценки на Bruegel, брюкселски мозъчен тръст.

Препоръките към страните, направени миналия месец, имат за цел да ги ръководят, докато се подготвят да изпратят средносрочни фискални планове в Брюксел до 20 септември съгласно наскоро обновените фискални правила на ЕС.

След това тези планове се разглеждат внимателно от длъжностни лица и финансовите министри на блока, като служат като основа за годишните бюджети, които страните трябва да представят до средата на октомври.

Държава членка и ЕК може да се споразумеят да удължат крайния срок за подаване през септември с разумен период, посочи говорител на изпълнителния орган на ЕС. Но неуспехът да се постигне това ще накара финансовите министри на блока, по предложение на Комисията, да препоръчат насоките, изпратени от Брюксел през юни, да се прилагат изцяло, добавя говорителят.

За инвеститорите в облигации фискалната посока на Франция е от решаващо значение в момент, когато дългът ѝ вече надхвърля 110% от БВП и продължава да расте.

Допълнителната доходност, която инвеститорите изискват, за да купуват френски облигации в сравнение с по-сигурните германски еквивалентни, вече скочи, тъй като пазарът се противопоставя на тази перспектива. Спредът сега се движи при 65 базисни пункта, доста над средната стойност от около 40 базисни пункта през последните пет години.

Макар финансовите пазари да осигуриха на Франция „лятно затишие“, натискът от страна на инвеститорите може да се увеличи преди насрочените доклади от рейтинговите компании по-късно тази година, коментира Кристиан Келер, ръководител на икономическите изследвания на Barclays Bank.

„Франция трябва да направи нещо и то трябва да е обратното на това, което повечето страни изглежда предлагат в момента“, изтъква той. „С течение на времето ще има натиск върху френските спредове, по-далеч от това, което виждаме сега“.