КРИБ: "Самоволното" предложение на КНСБ за повишаване на данъците ще удари икономиката

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) предлагат да прекъснат диалога с Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) по редица въпроси, засягащи социалното сътрудничество в сферите на трудовия пазар и бизнес средата в страната. Това се посочва в разпространена до медиите позиция на Управителния съвет (УС) на КРИБ с оглед на скорошните предложения и според работодателската организация самоволни действия на КНСБ в посока драстично увеличаване на данъчната тежест върху българския бизнес и особено средна класа. 

В позицията от УС препоръчват преустановяване на срещите с КНСБ по теми като квалификация на служители, дискусии относно пазара на труда, бизнес средата, данъчно-осигурителни и други въпроси. 

От ръководството на КРИБ препоръчват и разясняване на възможните ефекти върху доходите на служителите и възможностите им да инвестират в България, ако предложенията за повишаване на данъчно-осигурителната тежест се осъществят. 

В позицията се посочва още, че докато "КНСБ не спре атаките си срещу устойчивото развитие на българския бизнес и неговото потискане в интерес на разрастване на заетите в обществения сектор", от работодателската организация да приоритизират други синдикати като социален партньор за колективно трудово договаряне.

От КРИБ твърдят, че поведението на КНСБ става все по-неразбираемо през годините, като вместо да защитава интересите на работниците, от синдиката се съсредоточават все повече върху повишаването на данъците както върху предприятията, така и върху труда. 

"Днес КНСБ се държи по-скоро като радикална политическа организация, която има собствен интерес да иззема доход от трудещите се на пазарен принцип работници и създаваното от предприемачите и да ги пренасочва към централния бюджет и работещите в обществения сектор, чийто интерес очевидно този синдикат желае да противопостави на всички останали. Това е директно действие за всяване на разделение в българското общество и разрушава социалния диалог и пазарната икономика", заявяват от УС в позицията си. 

Предвид "самоволното поведение на КНСБ като политически играч, а не като социален партньор" от  КРИБ смятат, че диалогът със синдиката трябва да бъде намален и на работещите в предприятията, членуващи в работодателската организация, да бъде разяснено, че именно техният интерес ще бъде най-тежко ощетен от радикалните предложение за повишаване на данъци и осигуровки. 

"КРИБ е отговорен социален партньор и като такъв иска да работи в нормален диалог със синдикалните организации, но те също трябва да се държат като истински синдикати, а не като радикални и неконтролируеми политически играчи, сеещи хаос и разделение", посочват от ръководството на КРИБ в края на своята позиция.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви пред bTV, че през последните 4-5 години става все по-видимо сред експертите, че мантрата "не пипаме данъци, защото са много ниски и така всички са доволни", не работи. Той допълни, че данъчният разговор трябва да се състои и не може да остане стигмата, че налозите не се променят. Особено през последната година, година и половина става видимо, че несправедливостта в облагането става все по-голяма. Тази година работещите ще платят с 2 млрд. лв. повече от бизнеса като корпоративен данък. Това не се случва никъде в ЕС. Бизнесът винаги плаща повече, според президента на КНСБ.

Той обясни, че конфедерацията предлага да се въведат нови налози, които вече дават резултат в други страни от ЕС. Такива са данъкът върху финансовите трансакции, който е за финансовия свят, не за хората и бизнеса, налог върху свръхпечалбите, както и дигиталният данък, който е за дигиталните компании. Това са необложени сектори. Само дигиталният данък и този върху финансовите трансакции биха осигурили 1 млрд. лв. повече приходи за бюджета, показват изчисленията на КНСБ. 

Димитров обясни и необходимостта от увеличение на вноската за първия стълб на пенсионното осигуряване.

В изявлението си до медиите КРИБ прави някои сравнения, според които България не е с ниски данъчни приходи като процент от икономиката на фона на целия свят: 

• Ние сме в горната 1/3 държави по този показател като с по-ниски данъчни приходи от нас са, например, САЩ, Израел, Швейцария, Румъния, Турция, Китай, Южна Корея, Ирландия, Хонг Конг. С приблизителен до нашия процент са Австралия, Великобритания, Япония, Бразилия.
• България няма вековна история на натрупване на капитал, за да си позволи политическия експеримент на други европейски държави да преразпределят половината от икономиката през държавния бюджет. Освен че нямаме този лукс, няма и смисъл да го правим – почти всички тези държави днес са изпаднали в стагнация, обществен разрив, а на някои места и пълна невъзможност за формиране на стабилно управление.
• В България работещите в обществения сектор са 22% от трудовия пазар. Ние имаме по-голяма публична заетост от Франция, Испания, Белгия, Канада, Ирландия. В страни като САЩ, Германия, Австрия и Япония общественият сектор е 2 до 3 ПЪТИ по-малък от този в България. Средното за ОИСР е 18%.
• Разрастването на заетостта в обществения сектор за сметка на трудещите се в частния и предприемачите може да доведе до трайно затъване на българската икономика в непродуктивна стагнация, поради това, че страната ни продължава да бъде в демографска криза. Общественият сектор не само се издържа от изработеното в частния, но и отклонява труд, капитал и ресурси от реалното производство, тоест изкривява икономиката, създава балони и дори подмамва банковия сектор е непроизводително кредитиране
• Създаваната от КНСБ илюзия, че с държавни заеми, насочени към потребление, може да се гради устойчива икономика е фатално за относително малка и отворена икономика като българската. Първо, над половината от финансираното със заеми потребление изтича зад граница за закупуване на вносни стоки – т.е. заеми отвън изтичат отново навън, като ние стимулираме производството на наши конкуренти. Второ, създава се очакване у младите хора, че има някакъв лесен път към развитие на икономиката – важното е да купуват стоки на кредит, а не да се квалифицират и работят като високоплатени специалисти или да създават нови бизнеси като предприемачи.