Бюджет 2026 предвижда 5,7% дефицит и нов дълг до 30,1% от БВП до края на годината

Дефицит в размер на 5,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) и ниво на дълга от 30,1% от БВП са заложени в бюджета за 2026 г., изготвен от Министерството на финансите, стана ясно по време на брифинг на вицепремиера и ресорен министър Гълъб Донев.

„Целта ни е през 2028 г. бюджетният дефицит да бъде до 3% от БВП. Първата стъпка към финансово вразумяване е чрез сегашния бюджет чрез редица мерки, за да постигнем свиване на прогнозния дефицит от 7,4% на 5,7% от БВП“, каза Донев. Той посочи, че ще бъде приложен балансиран подход за свиване на разходната част и осигуряване на темпото на приходите.

5,7% дефицит се равняват на малко над 7,200 млрд. евро дефицит, обясни Донев. Дългът към края на годината се предвижда да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП. 

За да покрием дефицита от 5,7% от БВП до този размер трябва да бъде изтеглен нов дълг, се разбра от думите на Донев. Как ще бъде теглен, зависи от моментното състояние на финансовите пазари.

„Това, което прие Народното събрание по т.нар. удължителен закон, беше фиксирано до 3,8 млрд. евро. Тези 3,8 млрд. евро всъщносът представляват до 3% от БВП. До достигане на размера от 5,7% от БВП, това са някъде около 2,2 млрд. евро", каза Донев. 

Заложените в бюджета приходи са в размер на 49,561 млрд. евро, а разходите – 56,800 млрд. евро.*

Мерки в разходната част

„Искам ясно да възразя срещу спекулациите и апокалиптичните предсказания. Колкото и да е сложно, правителството неотклонно ще спазва един политически принцип: няма да отнемаме права и няма да намаляваме доходи. Може да изглежда трудно изпълнимо, но е възможно, ако се подхожда компетентно, добронамерено и отговорно“, каза Донев.

Той потвърди, че от 1 август 2026 г. заетите по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт ще започнат да плащат лични осигурителни вноски. Първоначално това ще бъде в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. – в съотношение 60:40, както е в частния сектор. Допълнително се предвижда разработването на подобен механизъм от 2027 г. за поемане на личните осигурителни вноски в размерите за останалите категории лица.

Предвижда се обаче компенсиране на възнагражденията, за да се запази постигнатият нетен доход.

Ще бъде изработен нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, който ще влезе в сила от 2027 г.

Ще бъдат преразгледани и заплатите на т.нар. изборни длъжности, които се индексират на база средната работна заплата или чрез колективен трудов договор, от което ще бъдат спестени 564 млн. евро за 2026 г. Ще бъдат ограничени заплатите и на директорите в бордовете на държавните предприятия и в предприятия с над 50% държавно участие. Там те ще бъдат ограничени до заплатата на президента на България.

„Допълнителен ефект върху разходната част ще окаже и онези обществени поръчки, които са оценени като рискови, носители на корупционен риск. Там са близо 500 млн. евро, които няма да бъдат включени за финансиране през бюджета за 2026 г.“, каза още Гълъб Донев. 

„Колкото и да е важно днес да затегнем коланите, правителството планира допълнителни разходи за здравеопазване, образование, култура. Ще продължи реализацията на инвестиционната програма за общините“, подчерта финансовият министър.

За тази година са предвидени 600 млн. евро допълнително за покриване на задължения по общинската програма.

Мерките за повишаване на приходите

Планира се повишаване на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г. на 2300 евро, като от това повишение се очакват малко над 90 млн. евро приходи. Ще бъдат повишени и минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии с 5%, считано от 1 август. Така се очаква да бъдат събрани 40 млн. евро допълнително.

От 1 август 2026 г. ще има 30% увеличение на винетните такси и разширяване на тол системата. Това ще допринесе с 53 млн. евро към бюджета според изчисленията на финансовото министерство.

Предвижда се и повишение на приходите от хазарт чрез облагане на печалбите от хазартната дейност с 10% на участниците в тези игри, като очакваният ефект е 100 млн. евро. Заместник-министърът Людмила Петкова уточни, че под „участници“ се имат предвид посредниците. 

„Мерките, които отбеляза преди малко министър Донев, са част от цялостен пакет за повишаване на бюджетните приходи в краткосрочен и средносрочен план. Това, което беше отбелязано по отношение на събираемостта, мерките в областта на хазарта и сивата икономика са малка част от всички мерки, които се предвиждат“, каза Людмила Петкова. Сред мерките за борба със сивата икономика са повишаване на фискалния контрол върху стоките с висок фискален риск, засилване на контрола върху електронната търговия и дигитален контрол върху цялата верига на доставки за горива.

Относно хазарта е предвидено блокиране на плащания от и към нелегални хазартни оператори, включително и да бъдат блокирани самите сайтове на нелегалните оператори от мобилни оператори, интернет доставчици. Сивият сектор в хазарта е около 40%, обяви Петкова.

Капиталовите разходи за 2026 г. се предвижда да бъдат в размер на 9,360 млрд. евро – над 4 млрд. евро държавно финансиране и останалите – европейско финансиране, в това число и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Към края на 2026 г. минималният размер на фискалният резерв се очаква да бъде 2,6 млрд. евро. Заложената в бюджета годишна инфлация е в размер на 3,6%. 

Според прогнозите на финансовия министър дългът през 2027 г. ще достигне 44,7 млрд. евро, което представлява 33,2% от БВП и 50,5 млрд. евро за 2028 г., което е 35,2% от БВП на страната. 

За сравнение, в бюджета, предложен от кабинета „Желязков“ с финансов министър Теменужка Петкова, беше заложено държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г., с максимален размер на дълга, който да бъде поет през 2026 г., до 10,4 млрд. евро. Именно тези параметри на бюджета доведоха до многохилядни протести, след които правителството на Росен Желязков подаде оставка.

По-рано днес премиерът Румен Радев обвини предходните правителства за ситуацията с публичните финанси, като заяви, че основното предизвикателство пред правителството не е самият размер на дефицита, а промяната на модела на бюджетиране, наложен през последните години.

Процедурата по свръхдефицит

Вицепремиерът обяви, че прогнозираният за годината ръст на икономиката е от 2,9%** и той не е достатъчен за компенсиране на разходите. 

Относно процедурата по свръхдефицит на Европейската комисия срещу България Донев посочи, че „това е реалният дефицит, който се получава, като се наложат всички параметри и числа по бюджета“. По думите му за ЕК е важно да бъдат представени мерки, които водят към намаляването му до 3% от БВП. 

Ако покажем, че имаме реално снижение на нетните разходи през съответен период от време и покажем устойчива тенденция за намаляване на тези разходи, ЕК ще прекрати процедурата срещу България, каза Донев.

*Данните се разминават с публикувания по-късно от Министерството на финансите проектобюджет. Според него размерът на приходите през 2026 г. е 49,615 млрд. евро, а на разходите -  56,807 млрд. евро.

**Според пролетната макроикономическа прогноза на министерството растежът на икономиката се очаква да достигне 2,6% през 2026 г.