България е сред най-благоприятните данъчни дестинации в Европа, но изостава при доходите

България заема пето място сред европейските юрисдикции в новия индекс за данъчна оптимизация на Global Citizen Solutions (GCS), който сравнява условията в 48 държави и територии за хора, които живеят, работят или инвестират извън родината си. Със своите 62,8 точки страната е изпреварена само от Малта, Кипър, Монако и Грузия, предава БГНЕС.

Класацията не се основава единствено на размера на данъчните ставки. GCS използва 11 показателя, обединени в три основни категории: данъчна тежест, данъчна структура и инвестиционна миграция, която включва възможностите за получаване на право на пребиваване или гражданство. По-високият резултат означава по-благоприятни условия за международно мобилни граждани.

България е трета в Европа по данъчна тежест

Най-силната страна на България в индекса е именно данъчната тежест. Страната получава 92 точки от 100, което я поставя на трето място в Европа след Монако с 93 точки и пред Андора с 89. Малта и Кипър са с по 82 точки.

Този показател включва данъка върху личните доходи, данъка върху капиталовите печалби от борсово търгувани ценни книжа, данъка върху нетното богатство и данъка върху наследствата.

Така България се оказва сред държавите в Европа, които получават най-висока оценка по отношение на общата данъчна тежест за физическите лица.

В същото време резултатът на страната по този показател не означава автоматично, че тя е сред лидерите във всички категории.

Ниските данъци не са единственият фактор

Резултатите показват защо ниската номинална данъчна ставка сама по себе си не е достатъчна, за да постави една държава високо в класацията.

Данъчната тежест и данъчната структура заедно формират 85% от крайния индекс и имат еднаква тежест. Именно тук се вижда и разликата в представянето на България.

Докато по данъчна тежест страната получава 92 точки, по данъчна структура резултатът е само 29 точки. По този показател България е сред най-слабо оценените европейски юрисдикции, като пред нея са Германия с 17 точки, Унгария с 25, Андора с 26 и Естония с 27. Турция също получава 29 точки, но е разглеждана отделно в доклада.

Показателят за данъчната структура оценява начина, по който държавите третират доходите, реализирани в чужбина, както и данъчното облагане на хората, които напускат страната.

Това означава, че силната позиция на България в общото класиране се дължи в значителна степен на сравнително благоприятната данъчна тежест, докато при трансграничното данъчно третиране картината е различна.

Малта и Кипър са начело, без да имат най-ниските ставки

Малта и Кипър са единствените европейски държави, попаднали в световната топ 10. И двете получават по 82 точки за данъчна тежест и по 63 за данъчна структура. Малта има 83 точки за инвестиционна миграция, а Кипър 78, което ги поставя съответно на шесто и десето място в света.

Според GCS двете държави дължат позициите си на преференциални данъчни режими, а не просто на ниски номинални ставки.

Това е съществена разлика и спрямо България. Докато страната има силна позиция по отношение на данъчната тежест, Малта и Кипър получават по-високи оценки и при начина, по който третират доходите от чужбина.

Защо Германия е последна?

Германия е на последно място сред всичките 48 разглеждани юрисдикции. Страната получава едва 17 точки по показателя за данъчна структура.

Докладът посочва като фактори за резултата облагането на световния доход на данъчните резиденти, данъка върху наследствата и данъка при напускане на страната.

Дания с 30,4 точки, Испания с 36,9, Франция с 37,7 и Норвегия с 38,4 също се намират близо до дъното на европейската класация.

България е далеч пред голяма част от Европа по данъчна тежест

Разликата между България и някои от големите европейски икономики е особено видима при показателя за данъчна тежест.

България получава 92 точки, докато Германия е с 40, Испания с 25, Франция с 26 и Дания с 30. Малта и Кипър са с по 82 точки.

Тези резултати показват и защо общата позиция на дадена държава не може да бъде определена само чрез сравнение на ставките на данъка върху доходите.

България и 10-процентният данък върху доходите

Резултатите идват на фона на запазената през 2026 г. максимална ставка на данъка върху личните доходи в България от 10%. По данни, цитирани от Euronews в отделен анализ на данъчните ставки в Европа, България и Румъния са държавите с най-ниска максимална ставка на данъка върху личните доходи на континента от 10%. Средната максимална ставка за 35 европейски държави е 38,5%.

Самият индекс на GCS обаче е по-широк и не измерва само този показател. Именно затова България може да получи много висока оценка за данъчната тежест, но значително по-ниска за данъчната структура.

Най-добрият данъчен резултат не означава автоматично най-добро място за живот

Изследването сравнява данъчната оптимизация и с показателите за качество на живот от Global Passport Index 2026. Резултатите показват, че високата оценка за качество на живот често върви заедно с по-нисък резултат при данъчната оптимизация.

Швеция е втора в света по качество на живот, но 32-ра по данъчна оптимизация. Германия е трета по качество на живот, но 48-а по данъчна оптимизация. Дания е четвърта и 47-а, а Норвегия е пета и 40-а.

GCS посочва седем държави като изключения, които са в горната половина на класацията по данъчна оптимизация и едновременно са сред първите 50 по качество на живот: Малта, Кипър, Португалия, Швейцария, Уругвай, Коста Рика и Мавриций.

Данъчната среда за международно мобилните граждани не се определя само от това колко висок е данъкът върху доходите. Начинът, по който се третират доходите от чужбина, капиталовите печалби, наследствата и хората, които променят данъчната си резидентност, също има значително значение.

За България данните очертават двойна картина: страната е сред лидерите в Европа по данъчна тежест, но получава значително по-ниска оценка при данъчната структура. Именно това обяснява защо България е пета в европейското общо класиране, а не сред първите две държави.