ЕС включва криптофирмите към нов регулатор, следящ прането на пари

Европейският съюз смята да даде надзора на криптофирмите на нов регулатор за следене на прането на пари. Причината са опасенията, че подобни компании могат да използват незаконни средства, съобщават хора, запознати с въпроса, пред Bloomberg.

Европейската комисия и други органи на ЕС водят преговори за обхвата и формата на регулатора, който се очаква да заработи през 2024 г. и да е напълно функциониращ до две години след това.

Група от държави, сред които и Германия, настоява да се направи по-ясно упоменато включването на криптокомпаниите в обхвата на структурата, коментира европейски дипломат, запознат с дискусиите. Източниците са пожелали анонимност.

ЕС създава новата структура след поредица от скандали през последните години, които показаха, че регулациите на блока оставят пробойни, през които преминават „мръсни“ пари. В същото време пазарът на криптовалути на стойност 2 трлн. долара процъфтява, отваряйки нов фронт в битката с прането на пари заради анонимността и ограничения надзор.

Водената от Германия група включва още Испания, Австрия, Италия, Люксембург и Холандия. Тя настоява правомощията на регулатора да обхващат най-рисковите трансгранични структури сред банките, финансовите институции и компаниите за криптоактиви, посочва дипломатът от ЕС. Засега предложението на ЕК, публикувано през юли, говори само за „виртуални активи“.

От ЕК са отказали коментар.

Предложените промени тепърва трябва да бъдат обсъдени сред страните членки на блока, което означава, че все още не е ясно дали ще има широка подкрепа, посочват представителите от Брюксел. Европейският парламент ще има думата при изготвянето на финалния текст.

„От ключово значение е обхватът на новата европейска структура изрично да включва криптоактивите, като се има предвид, че това е една от сферите, които са по-уязвими на дейности по пране на пари“, казва Луис Гарикано, един от водещите евродепутати по предложението.

В момента отговорността за справяне с прането на пари в ЕС е на националните власти, което означава, че понякога те нямат информация за случващото се извън техните граници.