Интересът към дигиталното евро още е силен въпреки отслабващата криптомания

Дигиталното евро, също както много от предложенията на централните банки за дигитална валута, досега съществува само в едно от любимите места за много политики: максимално въображение, минимално изпълнение. Измислянето на токени, портфейли и разпределителни книги, които биха могли да дадат бъдеще на фиатните пари в надпреварата с биткойна или някой стейбълкойн е по-лесно и евтино, отколкото да се изпълни в действителност, пише колумнистът Лионел Лорен в материал за Bloomberg.

И докато наближава крайният срок за следващата крачка от пълните с жаргон Бели книги към предприемането на действителни мерки за това дали да се продължи напред, забавянията са факт на фона на надвисването на някои големи рискове.

Поредицата от банкови крахове в САЩ – в които криптовалутите изиграха роля, и падението на Credit Suisse Group обърнаха вниманието на централните банкери към опасностите на това да се бъркат в една финансова система, в която вложителите са все по-непостоянни. Вкарването на дигиталното евро в банковата система, например, може да доведе до отлив на депозити. Според проучване дори малки суми като 2000 евро на домакинство могат да отнемат от по-малките банки над 10% от депозитите им.

Рискът от обществено недоволство също расте, подхранван както от конспиративни теории за оруелски контрол, така и от неоспоримата истина, че дигиталното евро ще е по-малко поверително, отколкото парите в брой. Според проучвания потребителите не гледат одобрително на това банките да имат достъп до лични данни за плащания.

Налице е и дребнавото усещане, че се оправя нещо, което не е счупено, за сметка на данъкоплатците. Манията по криптовалутите се поохлади от времето на пандемията и финансирането с рисков капитал намаля без значителни проблеми – което предполага, че настоящият инструментариум на централните банки все още е достатъчен да защити финансовата система и, може би, борбата с инфлацията трябва да е истинският приоритет. Шведските власти вече смятат, че не се нуждаят от своя собствена дигитална валута, а британските власти изоставиха идеята за издавани от Royal Mint незаменяеми токени. Налице е неприятното усещане, че всичко това вече не е модерно.

Ако технократксото изстрелване на дигиталните валути на централните банки (CBDC) иска да оцелее през криптозимата, то ще е необходима смяна на подхода. Най-малкото трябва да направи по-ясен манифеста си. Все още има някои добри причини за създаване на дигитално евро в един свят, където все още продължават да се появяват на конвейер странни и притеснителни форми на пари – от стейбълкойни до подкрепени от изкуствен интелект токени, които биха могли да имат дестабилизиращ ефект върху използването на пари и паричната политика.

Възходът на дигиталните трансакции вече даде достъп до купчини с лични данни на технологичния свят. И докато съществуват планове като този на Worldcoin за сканиране на очите за създаване на подкрепена с дигитална валута лична идентификация на базата на данни от ириса, то CBDC все пак не изглежда чак толкова оруелски, а по-скоро като практичен начин да се наеме технологичен талант и да се остане в надпреварата.

И последните предложения от Европейската комисия сякаш са в правилната посока: те сочат към форма на дигитална валута, която е възможно най-стеснена като дефиниция, предлагаща плащания дори и без наличие на интернет връзка и превръщането ѝ в законно платежно средство.

Но все още няма истински отговор на въпроса със защитата на личните данни освен този – доверете се, че – също както Одисей – централните банкери ще останат вързани за мачтата, докато сирените призовават за повече достъп до данни. Няма и реален отговор как да се избегне отслабването на контрола на банките върху тяхното финансиране или рискови модели, дори когато те са подтикнати да споделят повече данни с финтех конкуренти.

Може би това, което централните банки трябва да направят сега, е да прехвърлят повече от тези въпроси обратно към политиците и правителствата. Границата между фискалната и паричната политика неминуемо ще стане по-неясна с материализирането на CBDC, смята икономистът Пол Шеард, бивш вицепредседател на S&P Global, заради неща като разпределянето на хеликоптерни пари по време на криза или автоматизирането на някои данъчни сетълменти.

Централните банки трябва да си признаят, че не разполагат с всички отговори – ако появата на бял свят на физическото евро изискваше големи пазарлъци между Франсоа Митеран и Хелмут Кол, то може би дигиталната версия също се нуждае от не толкова технократски подход.

Това също така може да означава години на работа занапред, докато не се постигне правилната дигитална версия, подобно на времето, което е било необходимо за изпипването на физическия предшественик. И като се има предвид, че доверието в централните банки не е желязно, търпението ще бъде оправдано. С идването на новото хилядолетие, когато PayPal Holdings едва започваше дейността си, икономистът Чарлс Гуудхарт отхвърли идеята за дигитални парични смущения: „Централните банки може да си навлекат собственото унищожение с некомпетентност, (но) ще са относително имунизирани към технологичните иновации“, каза той. И е прав: по-добре вървете, не тичайте, към бъдещето на дигиталните валути на централните банки.