Около 75 млн. лв. за кино са блокирани от съдебни дела за последните три години

Около 75 млн. лева за производство на филми за последните три години не са усвоени заради съдебни дела, предизвикани от противоречие между Закона за филмовата индустрия и правилника за прилагането му. За това съобщиха на пресконференция представители на 14 от 15-те асоциации и организации във филмовата индустрия и финансови експерти от културния сектор.

Макар че работна група от кинодейци е отправила предложения за промени в правилника, които да облекчат процеса и да позволят изглаждане на противоречията и ограничаване на злоупотребите, в представения за обществено обсъждане до 2 декември тази година проект на правилника важни техни предложения отсъстват.

Основните критики на филмовите дейци са свързани с двата вида оценяване на проектите, които да получат държавно финансиране: художествена и служебна оценка. По закон трябва да се стимулират филмите, които създават национален културен продукт, като те правят това чрез съдържанието си. Служебната оценка обаче приоритизира CV-то на продуцентите и авторите, обясниха представителите на филмовата индустрия. Така, ако се балансират двете оценки, проект поставен от художествената комисия на 15-о място, може да стигне до 2-ро място.

Друг проблем е допускането в художествените комисии на хора без необходимата експертиза. Според представителите на участващите в пресконференцията организации през последните три години не е създаден нито един филм с производствен бюджет над 600 хил. лв.

Заради противоречията в правилника и Закона за филмовата индустрия са заведени редица дела от некласирани или класирани на различни позиции проекти. Делатапречат предоставяните от Националния филмов център средства за кино да бъдат инвестирани в създаването на нови продукции и вместо това те се връщат обратно към бюджета на Министерството на културата.  

„Целта е да разберем какъв е законовият начин да се проведе обществено обсъждане на предлаганите промени“, каза Галина Тонева от Асоциацията на филмовите продуценти. Тя посочи, че само за тази година се очаква неусвоените средства за филми да бъдат в размер на 17-18 млн. лв.

„12 филма са в съдебна процедура, всички сесии са блокирани, с изключение на последната. Тези 12 филма лишават от работа над 1200 кинематографисти. За поредна година това продължава да бъде практика“, каза Тонева.

Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата, посочи, че откакто са в сила промените в Закона за филмовата индустрия от 2021 г., за две години неусвоени и върнати към бюджета са били около 57 млн. лв.

„В момента имаме Закон, имаме правилник, но той не може да функционира. Един от най-ярките примери дали работи една публична политика е дали публичният ресурс за нея се усвоява“, каза Андреева и призова Министерството на културата и Националният филмов център да изготвят анализ на причините да се връщат общо около 75 млн. лв. за трите фискални години от 2021 г. насам, вместо да се усвояват.

Режисьорът на „Възвишение“ Виктор Божинов, който е и председател на „Филмаутор“, даде пример за спорна практика при избор на проект по време на последната сесия за финансиране на сериали, като посочи, че чрез служебната оценка, каквато би трябвало да се прилага само в игралното кино, е бил подменен най-високо оцененият от художествената комисия проект.

На базата на сложна нормативна уредба се прилагат безпринципни практики, каза Божинов.

Продуцентът и бивш директор на НФЦ Георги Чолаков посочи, че е отправено предложение за промяна в тежестта на показателите в картата за служебна оценка, така че да имат еднаква тежест, а при художествената комисия да бъде прилагана формула „Камбана“, така че да се елиминира възможността крайно субективни оценки да имат решаващо значение.

Единствен представител на НФЦ по време на събитието беше юрисконсултът Ася Петрова, която посочи, че голяма част от предложенията на работната група от филмовата индустрия за промени в правилника са били приети, а спорните предложения са свързани с предложената формула за оценяване „Камбана“, по която няма съгласие с Министерството на културата.

По време на събитието беше поставен въпросът и за ролята на Министерството на културата, което продължава да не взима отношение по проблема с финансирането на екранни произведения.