„Нишката се къса“ – филмови дейци споделиха за проблеми в комуникацията си с БНТ

Редица проблеми в комуникацията между кинотворците и БНТ бяха изтъкнати по време на кръгла маса, посветена на филмопроизводството в България, организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ). Един от поводите за събитието е писмо, изпратено в края на септември до СЕМ от сценаристите Теодора Маркова, Невена Кертова и Георги Иванов, според които БНТ е отказала да сключи договори за разпространение на сериалите „Денят на бащата“ и „Войната на буквите“ в чужбина.

Макар че формално кръглата маса трябваше да отговори на повече въпроси, свързани с прозрачността и механизмите във финансирането на филмопроизводството, основен фокус се оказа трудната комуникация на кинодейците с БНТ и начина, по който националната телевизия оценява проектите, на които да осигури финансиране.

Голяма част от въпросите, повдигнати и от участващите в кръглата маса филмови дейци, и от представители на СЕМ, бяха насочени към генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, но той не присъстваше. Пролет Велкова от СЕМ обяви отсъствието му за неуважително.

Вместо него на поканата се бяха отзовали директорът на дирекция „ТВФ Студия-Екран“ Миладин Гергов и Кремена Кадиева от правната дирекция. Те, от своя страна, нямаха отговор на голяма част от поставените въпроси като например за това на какъв етап са водените с HBO преговори за излъчването на няколко сериала на БНТ, които бяха анонсирани от Кошлуков през септември.

Сценаристът Теодора Маркова заяви, че на 20 ноември е изтекла поредна покана за международно разпространение на сериала „Войната на буквите“, но националната телевизия не е реагирала. Тя отбеляза, че очакваните брутни приходи са били в размер на 5,5 млн. долара. Преди две години същото се е случило със сериала „Денят на бащата“.

„Това са приходи не само за БНТ, но и за авторите. Това са безкрайни пропуснати ползи за нас като творци и като артисти“, каза Маркова.

Упрекът за „Войната на буквите“ е неоснователен, защото положихме всички усилия да привлечем външен копродуцент специално за този сериал, но не се получи. Потенциалните възможности невинаги се реализират, заяви Кремена Кадиева от БНТ. Не съм запозната с конкретно предложение за дистрибуция, но от опита ми с „Под прикритие“ сумата 5 млн. е хипотетична и няма гаранция, че ще стигне до БНТ или създателите на конкретната продукция, каза още тя по повод сериала „Войната на буквите“.

Миладин Гергов отбеляза, че е имало забавяне при предаването на информацията за интереса към сериала. Той обвини изпълнителния му продуцент Габриел Георгиев, че не е уведомил предварително БНТ за плановете да изпраща предложение за сериала в чужбина и това е забавило реакцията на обществената телевизия. Когато беше поправен, че информацията е била подадена седмици по-рано, Гергов пренасочи въпроса към друга дирекция, която не я е предала навреме до неговата дирекция. 

Изпълнителният директор на Националния филмов център (НФЦ) Петър Тодоров също отправи въпроси, свързани с подобряване на работата на БНТ. Той посочи, че НФЦ има сесии за финансиране на късометражни филми, но има проблем с разпространението им, защото не се прожектират в кината. Спорд него те спокойно биха могли да имат „слот“ в БНТ, което към момента не се случва. Липсва разпространение по обществената телевизия и на финансирани от филмовия център документални и анимационни филми.

Тодоров обърна внимание и на друг проблем – отсъствието на информация за броя на абонатите на платформите за видеострийминг, които оперират в България. Директорът на НФЦ отбеляза, че по време на пандемията от COVID-19 те са утроили абонатите си и ако в Румъния са задължени да плащат отчисления за местно филмопроизводство, в България дори няма информация за потребителите им.

За затруднения в комуникацията си с БНТ съобщи Лъчезар Велинов от Асоциацията на българските анимационни продуценти. „В този частен разговор, който започна в началото, излязоха някои въпроси, които не мога да не отбележа. Единият е възможността за диалог с БНТ. Моите над 10 опита за срещи на различни нива бяха отклонявани“, каза той. Велинов сподели за още един случай на международна продукция, в която БНТ е поканена да участва, но не е дала отговор.

Асоциацията е провела национално проучване през 2022 г. за потреблението на анимация от децата на възраст от 5 до 11 години.

„91% от съдържанието, което децата на тази възраст гледат, е анимация. Същевременно БНТ не осигурява национална анимационна продукция. Те са около 12% от населението и са маргинална група, за която би трябвало БНТ да се погрижи, защото са извън полезрението на комерсиалните медии. Изглежда, че никой няма ангажимент за децата“, каза Велинов. Той посочи, че това е дефицит, редовно отчитан в годишните доклади на СЕМ, а детското съдържание е отчетено като пропуск в първия мандат на генералния директор на БНТ, който обаче не го е поправил и в изминалата една година.

Имала съм възможност да работя с BBC, ARTE, скандинавски телевизии и си мечтая и нашата телевизия да достигне това европейско ниво, каза и филмовият продуцент Мартичка Божилова. Тя отбеляза, че юридическият отдел на БНТ работи добре, но оттам нататък има проблем за това кой отговаря за филмовите продукции. Тя посочи, че няма как да се получи информация кой от продуктите на БНТ е продаден в чужбина, защото нишката се къса.

„Няма воля или правилното ноухау, или човек, или отдел, който да се занимава с това. За нас не е много ясно кой взима решенията“, каза Божилова.

Режисьорът Виктор Божинов отчете положителна тенденция в партньорството между НФЦ и БНТ. Според него филмовият център може да помага за достигане на продукции на обществената телевизия до международните дистрибутори. Божинов отчете, че в процедурата има дефицити, но те могат да се преодолеят. В ролята си на председател на УС на „Филмаутор“ той обърна внимание на това, че БНТ е единствената медия, изрядна по отношение на заплащане за излъчена продукция. Сумата се върти около 1 млн. лв., посочи Божинов, като подчерта, че националната телевизия си изпълнява много стриктно законовите ангажименти.