Кремъл очевидно е в паника

Сметката, която се крие зад планираните "референдуми" в отцепилите се и окупирани територии на Украйна и частичната мобилизация, е лесна за разгадаване. Очертавайки нова държавна граница, Путин иска да анексира тези територии, за да спре успешната украинска контраофанзива. 

За да се увери, че всички в Киев (и на Запад) разбират всичко това, неговият предшественик Дмитрий Медведев заплашва с „всички средства за самозащита", с други думи: с използване на ядрено оръжие. Бързината, с която ще бъдат проведени „референдумите", показва паниката в Кремъл. Очевидно руското ръководство вече не вярва, че може да спре украинците в обозримо бъдеще.

Войната в Украйна вече има ясен губещ: агресорът Владимир Путин. В края на февруари, когато руските танкове се движеха към Киев, малцина се осмеляваха да направят тази прогноза. Руснаците изглеждаха победители, а европейците - безсилни. 

Но тенденцията се обърна. Разкрит и изолиран, Путин губи на всички фронтове - военен, политически и икономически.

И трябва да си признаем честно - преди всичко храбростта на украинските защитници и оръжейните доставки на стойност няколко милиарда долара от САЩ обърнаха хода на войната. Но и Европа играе решаваща роля за превръщането на завоевателната война на Путин в ариергардна.

Режимът на санкциите има ефект. Твърдението, че европейците страдат икономически повече от руснаците, показва икономическо невежество или, в случая с „Възраждане“ в България, пропагандни намерения. Студеният отказ от руския газ е скъпо и болезнено начинание, но е временно страдание. Това ще се превърне в екзистенциален риск за Европа само ако европейците изпаднат в енергиен национализъм. 

От друга страна, Русия може само да забави икономическия си упадък, дори в идеалния случай, но не и да го спре. Партньорството в областта на енергетиката с ЕС е окончателно разрушено. И ще минат години, преди то да бъде заменено от газов съюз с Китай.

Силната рубла, която за критиците на санкциите е доказателство за икономическата устойчивост на Русия, е резултат от слабост: руснаците вземат пари на стоковите пазари, които не могат да похарчат. Западното технологично ембарго възпрепятства спешно необходимия внос, а оттам и превъоръжаването на руската армия.

В политическо отношение картината е сходна. Митът за самотния и разделен Запад е точно това - мит. Да, извън Европа и Северна Америка само няколко държави се присъединиха към санкциите срещу Русия. Но е пресилено това да се тълкува като тайна подкрепа за Путин.

Когато преди няколко дни Организацията на обединените нации гласува да разреши на украинския президент Володимир Зеленски да направи видеообръщение, дори неутрално настроената Индия застана на страната на Украйна. 

От друга страна, Путин трябваше да бъде поучаван от най-важния си международен партньор, държавния глава на Китай Си Дзинпин, и кротко да заяви пред камерите, че разбира загрижеността на китайците за ситуацията в Украйна. Този позор ще има дълготрайни последици.

Междувременно украинската контраофанзива продължава да оказва натиск върху руските войски. При бягството си от районите около Харков нашествениците очевидно са оставили десетки бойни танкове и повече от 100 бойни машини на пехотата, които вече могат да бъдат включени в състава на украинските въоръжени сили. Следващият пробив на фронта може да се осъществи в южната част на страната.

Какво следва от това? Повод за увереност, но не и за триумфални възгласи. Ситуацията остава опасна, а рискът от ескалация - висок. Досега европейците успяха да укрепят Украйна, без войната да излезе извън контрол. Западната стратегия на строги икономически санкции срещу Москва, съчетана с готовност за диалог и постепенно увеличаване на оръжейните доставки за Киев, дава резултат. Това, което е необходимо сега, е благоразумие, а не безумна смелост, но със сигурност не и пораженчество. 

Но трудните дни предстоят. Защото не бива да си правим илюзии за резултата от „референдумите". Решаващият въпрос ще бъде как ще реагират Киев и неговите партньори. Досега Западът, особено Вашингтон, правеше всичко по силите си, за да попречи на украинците да нападнат на руска територия. Това беше централен критерий при доставките на оръжие, макар и да не беше отбелязван публично в европейския дебат по темата. 

С изместването на границата Путин изправя Запада пред труден избор: ако се придържа към досегашната политика, това би означавало приемане на териториалните придобивки на Русия, дори и те да не са официално признати. Ако досегашната политика на Запада бъде изоставена, ще се стигне до етап на ескалация, който вероятно всяко правителство се надява да избегне.