Кремъл подготвя анексиране, Лукашенко обмисля извънредно положение

Не по-малко от четири окупирани от Русия области в Украйна възнамеряват да проведат референдуми в края на септември, а от Москва идват сигнали за одобрение. За Украйна тази тактика е знак, че Москва се страхува от по-нататъшни военни успехи на своя противник. Междувременно в Думата в Москва тече подготовка, която сочи към обявяване на военно положение. Беларуският управник Лукашенко очевидно също работи за мобилизация. Кратък преглед на 209-ия ден от войната. 

Москва подготвя ново анексиране

Признатите от Русия "народни републики" Луганск и Донецк в Източна Украйна планират да проведат тази седмица гласуване дали да се присъединят към Руската федерация в рамките на спорен процес. За решението беше обявено от регионите. В същото време Херсонската и Запорожската област в южната част на страната също смятат да гласуват за присъединяване към Русия. Имитационните референдуми, които не са признати от Украйна или международната общност, ще се проведат от 23 до 27 септември.

Едновременните фиктивни референдуми се разглеждат като реакция на настоящата украинска контраофанзива в източната част на страната. През 2014 г. Русия анексира по подобен начин украинския полуостров Крим. Гласуването не беше признато в международен план. И този път не се задава признаване. По-рано през деня и  бившият руски президент Дмитрий Медведев призова за провеждане на референдуми за анексиране на окупираните от Москва територии в Украйна, за да ги присъедини безвъзвратно към Русия. „След като те бъдат проведени и новите територии станат част от Русия, геополитическата трансформация в света ще придобие необратим характер", написа той в канала си в Telegram.

Киев заплашва с насилствена реакция

Украйна реагира уверено на съобщенията на Русия. „Нито псевдореферендумите, нито хибридната мобилизация ще променят нещо", написа външният министър Дмитрий Кулеба в Twitter. Украйна ще продължи да освобождава територията си, каза той, независимо от това какво казва Русия. Освен това Киев заплаши с насилствен отговор. „Украйна ще реши руския въпрос. Заплахата може да бъде предотвратена само със сила", заяви ръководителят на президентската канцелария на Украйна Андрий Ермак в Telegram.

Ермак говори за „наивно изнудване" и „всяване на страх". „Ето как изглежда страхът от смазване на (руските войски). Врагът се страхува и манипулира по примитивен начин", написа 50-годишният политик в информационния канал Telegram. Обявяването на референдумите е „шантаж" от страна на Москва, която се ръководи от „страха от поражение" на фона на украинските успехи на терена.

Остра критика на плановете на Москва

В международен план плановете за анексиране от страна на Русия бяха посрещнати с критики. „Съвсем ясно е, че тези фалшиви референдуми не могат да бъдат приети", заяви германският канцлер Олаф Шолц в рамките на Общия дебат на ООН в Ню Йорк. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг говори за „по-нататъшна ескалация" на руската агресивна война срещу Украйна.

Белият дом подчерта, че САЩ „никога" няма да признаят анексирането на украински територии от Москва. Планираните гласувания „не попадат в обхвата на международното право и договореностите, които световната общност е постигнала", заяви Шолц. Това е „опит за империалистическа агресия", който трябва да бъде „облечен" с гласове. „Русия трябва да изтегли войските си", подчерта канцлерът.

Руският парламент затяга наказателното право

Руският парламент ускори законодателните промени, които биха могли да свидетелстват за евентуална подготовка за въвеждане на военно положение в страната. Така например Думата определи, че периодите на „мобилизация" и „състояние на война" са особено уязвими за престъпления. Наред с другото, на второ и последно четене беше утежнен наказателният кодекс, като наказанията за лишаване от свобода за доброволно влизане в плен и за грабеж бяха значително увеличени.

Независими и прокремълски наблюдатели виждат в това възможна подготовка на Кремъл за обявяване на военно положение и мобилизация. Във връзка с войната в Украйна руският президент Владимир Путин заяви, че Москва дори не е започнала операцията там. Държавната Дума прие и закон, който позволява на чужденците, които се запишат на военна служба, да станат по-бързо руски граждани.

Лукашенко подготвя Беларус за евентуално военно положение

Владетелят на Беларус Александър Лукашенко нареди мобилизация на всички служби за сигурност и допълнително затягане на законите на фона на войната на Русия срещу Украйна.  Беларуският президент Александър Лукашенко. Снимка: EPA/UZBEKISTAN FOREIGN MINISTRY

„Ако трябва да вдигнем по тревога военно подразделение според законите на войната, тогава трябва да го направим", е заявил Лукашенко на среща със секретаря на Съвета за национална сигурност Александър Волфович, съобщава минската държавна информационна агенция „Белта“. 68-годишният президент също така заплаши опозицията и призова за „дисциплиниране на обществото".

Руски депутат отрича плановете за мобилизация 

На фона на опасенията от подготовка за въвеждане на военно положение в Русия, според информация от парламента, в момента не става въпрос за обща мобилизация в Русия. „Няма да има обща мобилизация", заяви ръководителят на комисията по отбрана в Държавната дума Андрей Картапалов в интервю за „Парламентская газета“. Според него последното затягане на закона служи по-скоро за осигуряване на отбранителната способност на Русия в дългосрочен план.

С нетърпение вечерта се очакваше обръщение на руския президент Владимир Путин, но то не се състоя. Руските държавни медии бяха обявили обръщението за 19:00 ч. местно време, въпреки че нямаше официално потвърждение от Кремъл. „Чакаш ли?", пише Маргарита Симонян, редактор в държавната телевизия RT, в 21:37 ч. в Telegram, а след още 40 минути добави: „Отивай да спиш“.Други журналисти, близки до Кремъл, предположиха, че Путин ще произнесе речта си в сряда сутринта. Вместо това някои медии излъчват по-стари речи на Путин.

Наблюдателите очакват руският президент да коментира планираните референдуми за присъединяване в окупираните от Русия територии в Украйна. В „народните републики" Донецк и Луганск, както и в Херсонска и Запорожка област, тази седмица са планирани инсценирани референдуми за присъединяване към Русия. Тогава контранастъплението на украинските въоръжени сили в окупираните територии може да бъде обявено от Русия за нападение на собствената ѝ територия. Според наблюдатели това от своя страна може да даде на Кремъл повод за обща мобилизация. Според оценки на британската разузнавателна служба досега по време на разполагането им в Украйна от руска страна са били убити около 25 000 войници. 

Русия вероятно е преместила подводници от Черноморския флот

По данни на британското разузнаване Черноморският флот на Русия е преместил някои от подводниците си от Севастопол на Кримския полуостров в пристанището Новоросийск в Южна Русия, на няколкостотин километра. Основната причина за това вероятно е промяната в нивото на заплаха, обясни Министерството на отбраната в Лондон в ежедневния си доклад за ситуацията. Топосочи, че през последните два месеца са били атакувани щабът и основното летище на Черноморския флот в Крим.

Ердоган иска връщане на окупираните територии на Украйна

„Ако искаме да установим мир в Украйна, разбира се, връщането на окупираните земи е много важно. Това е очаквано", каза Ердоган в интервю, публикувано от американската телевизия PBS. По същия начин, каза той, анексираният от Русия Кримски полуостров трябва да бъде върнат на Украйна. След като нахлу в Украйна на 24 февруари, Русия завзе големи територии в южната и източната част на страната. В миналото Анкара вече осъди анексирането на Крим през 2014 г. и настоя за зачитане на суверенитета на Украйна. Съвсем наскоро Ердоган обаче обвини и Запада в „провокация" взаъв войната в Украйна. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Bloomberg L.P.

Украйна може да разчита на още милиарди от Брюксел

Украйна скоро може да очаква отпускането на допълнителна финансова помощ от ЕС в размер на 5 млрд. евро. Държавите от ЕС официално приеха помощта, както обяви чешкото председателство на Съвета. По този начин финансовият пакет преодоля последното си препятствие и би трябвало скоро да бъде изплатен. Заемът има за цел да гарантира, че украинската държава и важната инфраструктура могат да продължат да функционират въпреки руската война срещу страната. Парите са част от обявения през май пакет от помощи на обща стойност 9 млрд. евро.

Съвместна космическа мисия на Русия и САЩ

Космическите държави Русия и САЩ ще летят тази сряда заедно до Международната космическа станция (МКС) за първи път в условията на силно напрежение. На борда на ракета „Союз" двамата космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин, както и астронавтът на НАСА Франк Рубио ще излетят от руския космодрум Байконур в степите на Република Казахстан в Централна Азия в 17:54 ч. източноевропейско време. Това е първият съвместен полет от началото на руската агресивна война срещу Украйна. Инвазията допълнително обтяга и без това трудните отношения между Москва и Вашингтон.

Губернатор: 146 тела са ексхумирани досега край Изюм

По данни на местното правителство досега са ексхумирани 146 тела от гробове край украинския град Изюм. „Някои от мъртвите имат следи от насилствена смърт. Има тела с вързани ръце и следи от изтезания", пише в Telegram губернаторът на Харковска област Олег Синегубов. Освен това са открити телата на две деца. Според жителите някои от погребаните хора са загинали при руски въздушен удар. Според украинския президент Володимир Зеленски в покрайнините на града са погребани общо 450 тела. Кремъл отхвърля обвиненията на Украйна.