Може ли да бъде спасена пазарната икономика? 

Извънредните времена изискват извънредни и непопулярни мерки. Намираме се в особена за всички пазари ситуация – война на Стария континент, което може би изисква наистина особени мерки. Вероятно точно това са си мислили и в правителството на Гълъб Донев и по-специално в свързаните с икономиката министерства. 

Но анонсираната от вицепремиера Христо Алексиев идея за таван на надценката на основни продукти ще породи много повече проблеми, отколкото се очаква да реши. А и поражда цяла плеяда въпроси. 

Например не е ясно какво точно разбира държавата под „надценка“ (а и терминът не е залегнал в никой закон). Ако става дума за маржа над разходите, то не е ясно как би се изчислявал той за бъдещ период – лесно е да се изчислява за минал, но за предстоящ е почти невъзможно. Спрямо каква база ще се изчислява тази надценка? 

Друг немаловажен въпрос е как ще се определи кошницата от „важните“ продукти, за която ще важи нововъведеното правило. Алексиев спомена за 50 до 100 продукта и заговори за „веригите“, които да проявят добросъвестност. Но ако мярката важи само за големите вериги, то това ще представлява дискриминация спрямо малките независими търговци и може да бъде (почти на 100% успешно) атакувано пред съда. Ако пък мярката важи за всички търговци, не е ясно как държавата ще съумее да следи за спазването ѝ предвид липсата на капацитет в Комисията за защита на потребителите. 

Друг въпрос е и дали няма да има ответна реакция от страна на търговците, например ограничените надценки при групата стоки да се компенсират чрез необосновано вдигане на цените на други продукти. 

При всички положения обявената мярка представлява опит за връщане към социализма - нормативно ограничаване на надценката на определен вид хранителни стоки в закъснял опит да се разбере какво представлява инфлацията. 

Реализацията (също и под въздействието на предизборната кампания) на подобни планове би разклатила и известния мисловен модел на Адам Смит, според който компаниите максимизират печалбите си в своя полза, но националната икономика печели, защото пазарната икономика, системата на цените и конкурентният ред осигуряват баланс на интересите. Казано накратко, когато компаниите работят добре, обществото печели.  

Но сегашната активност на служебното правителство в областта на ограничаването на цените (чрез ограничаване на надценката), а и това е само една от темите - показва по-скоро патерналистична и колективистична нагласа, характерна за социалистическите времена. Обявените планове вероятно няма да донесат особена полза, но са силна атака срещу пазарната икономика. За постигането на която се борехме години наред, преди да станем членове на ЕС. 

При всички положения популизмът (дори на служебно правителство, което не участва в изборите) може да бъде унищожителен, особено ако предлага рецепта за катастрофа и създаване на дефицит на стоки и услуги. Ако не вярва на българските икономисти, Алексиев може да се обади на унгарския си колега и да се информира за последиците от друга подобна идея – за таван на цените на горивата. Изходът и тук не би бил много по-различен. 

Текстът не отразява непременно мнението на редакционната колегия или на Investor.bg.