Украйна изстрелва на ден толкова муниции, колкото Германия произвежда за 6 месеца 

Украйна е принудена да изстрелва толкова боеприпаси на ден, колкото Германия произвежда за половин година. Краят на западните доставки е предвидим. Какво ще се случи в резултат на това? Кой ще се погрижи за доставките? Това пита реторично в интервю за германския Die Welt Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността. И призовава европейската икономика да се превърне във военна икономика. 

„Икономиката на войната означава, че ние - в НАТО и координирано на европейско равнище - поемаме инициативата и изискваме от европейските оръжейни компании да произвеждат повече оръжия и боеприпаси в името на войната. Не става дума само за доставка на танкове, а и за доставка на артилерия, боеприпаси, ракети, системи за противовъздушна отбрана, безпилотни дронове и много други. Това трябва да бъде централно контролирано усилие, да се определи какво е необходимо, а след това да се разпределят поръчките. Редовните координационни разговори в Рамщайн между партньорите със сигурност са много полезни, но е необходимо да се определят политически приоритети, за да може индустрията да разполага с необходимите насоки. Те трябва да дойдат от правителствата и от Брюксел“, казва германецът. 

Волфганг Ишингер

Снимка: Alex Kraus/Bloomberg

Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността, е човекът на германската политика за сигурност, който веднъж годишно събира на една маса големи политически имена в Мюнхен. Ишингер е роден през 1946 г. в Бойрен, Баден-Вюртемберг. Следва право в Бон, Женева и Харвард. Работи като дипломат, бил е посланик на Германия във Вашингтон и Лондон. През 2008 г. поема ръководството на  Мюнхенската конференция по сигурността от Хорст Телчик и засилва международното ѝзначение.  

Така Ишингер описва какво има предвид с исканията си за „военна икономика“. „Преломът на времето не означава само отказ от енергийна зависимост и възстановяване на Бундесвера. Той далеч надхвърля това“, казва той. 

„Да вземем за пример стратегическите зависимости във фармацевтичните продукти. Вземете за пример политиката за Китай. Или нашите тайни служби. През последните десетилетия засилихме парламентарния контрол върху тях, така че никъде да не се случва нищо съмнително от правна гледна точка, за Бога. Това обаче доведе до ситуация, в която изглежда сме все по-зависими от информация от съюзни служби, а тези партньорски служби са склонни да ни се усмихват, вместо да ни приемат насериозно. Трябва да укрепим защитата си, контраразузнаването си и всички други възможности за разузнаване, както и да се борим ефективно с масовата дезинформация. Служба като BND (германските тайни служби, б. ред.) трябва да бъде привлекателна за най-добрите. Това изисква цялостна политическа подкрепа, особено от страна на парламента. Имаме война в Европа!“, гневи се германският специалист. 

В същото време Ишингер критикува и колебанието на германското правителство да предостави тежко оръжие и танкове на нападната Украйна. „Желанието да не се действа самостоятелно за мен има смисъл. Германия винаги иска да бъде добър съюзник. Но когато Олаф Шолц казва, както направи отново в статията си за Foreign Affairs преди няколко седмици, че германците искат да бъдат гарант на европейската сигурност, той не защитава това твърдение, ако Германия е на опашката по военна помощ. Натискът от страна на съюзниците върху Германия да отговори на практика на многократно заявената си лидерска роля нараства“, казва още Ишингер. 

По думите му би било жалко, ако предстоящото решение за бойните танкове отново създаде впечатлението, че германското правителство оставя инициативата на други.  

Според Ишингер има много признаци, че тази война няма да приключи дълго време. Ето защо по думите му е необходимо Германия да планира в по-дългосрочен план и да обмисля опциите заедно с партньори, като избягва да действа сама. „Всички военни експерти, които познавам, твърдят, че запасите от стари съветски оръжия и съответните боеприпаси са на изчерпване. Рано или късно няма да имаме друг избор, освен да доставим по-модерно, западно оборудване, ако не искаме Украйна все пак да бъде превзета“, казва германецът. 

Той признава, че разговори с Путин засега няма да доведат до почти нищо. Въпреки това те били погрешно решение. В дипломацията често се случва да се водят преговори в продължение на седмици и месеци, които първоначално не водят до нищо, но въпреки това са необходими, пояснява Ишингер. По думите му обаче това не се отнася само за държавния глава. 

„Диалогът трябва да се поддържа и на по-ниско ниво, особено с военното ръководство и ключовите съветници в Кремъл. Трябва да има постоянни канали за комуникация, особено за да се предотвратят недоразумения. В даден момент хората в Москва може би ще искат да говорят и за възстановяване на предишни споразумения за взаимен обмен на информация, за движението на войските, маневрите и прелитанията. Мерките за укрепване на доверието могат да бъдат полезни именно когато няма доверие. Ето къде се намираме: нулево доверие“, признава още Ишингер.