Нова заплаха за финансовата стабилност дебне от облака

В края на май американското Министерство на финансите обяви стартирането на нова комисия за надзор, наречена „Група за насоки в областта на облака“, пише колумнистката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Тя не получи почти никакво обществено внимание. Не е чудно: в сравнение с бурните противоречия около криптовалутите, ChatGPT или новия стремеж на Европа да разбие господството на Google в рекламните технологии, облачните изчисления – публичните и частни платформи за съхранение и обработка на данни, управлявани от доставчици на големите технологични гиганти – звучат изключително скучно. До такава степен, че повечето американци гледат на Amazon като на „просто“ гигант в онлайн търговията на дребно, въпреки че облачното му подразделение сега генерира значителни приходи.

Но инвеститорите и потребителите на финансови услуги трябва да се събудят. Тъй като, както беше обявено по-рано тази година в доклад на малко известната Комисия за финансова и банкова информационна инфраструктура (FBIIC) към Министерството на финансите, регулаторите започват да се притесняват от системните финансови рискове, произтичащи от облака. Всъщност Банката за международни разплащания (БМР) посочи миналата година, откликвайки на работата на европейските централни банки, че „взаимозависимостите при технологичните гиганти“ са се превърнали в „ключова сляпа точка“.

По този начин решаващият въпрос за облачната комисия на Министерството на финансите, която включва както регулатори, така и банкери като Бил Демчак от PNC, е дали тази „сляпа точка“ може да бъде осветлена, преди да настъпи не толкова скучен инцидент.

Има най-малко три големи проблема, които трябва да бъдат разгледани. Първият е скоростта на промяна в компютърните практики. Докладът на FBIIC отбелязва, че повече от 90% от членовете на Асоциацията на американските банкери прехвърлят дейност в облака, въпреки че повече от 80% казват, че това е на ранен етап. Тъй като отделно проучване сочи, че две трети от банките очакват най-малко 30% от тяхната дейност да бъде базирана в облака през следващите три години, FBIIC изчислява, че използването на облака ще се утрои дотогава. Моделът в Европа изглежда подобен.

Второ, финансовите регулатори не са подготвени да се справят с този експлозивен растеж. Те винаги са се затруднявали да контролират информационните технологии, тъй като исторически персоналът им е от икономисти, а не от техничари. Но когато финансовите компании управляваха свои собствени IT операции, регулаторите поне имаха мандат да ги наблюдават.

Втурването в облака обаче поставя повече от тази дейност в ръцете на доставчиците на технологичните гиганти, които никога преди не са били изправени пред сериозен контрол от централната банка. Някои наблюдатели, като например шефът на БМР Агустин Карстенс, смятат, че е необходима основна ревизия, за да се разшири „регулаторният периметър“. Може би е така.

Но американските технологични гиганти ще се съпротивляват яростно на усилията да бъдат поставени под контрола на централните банки или други финансови регулатори - и Белият дом в момента не показва достатъчно кураж за тази битка. Това оставя облака в сива зона на финансовото регулиране. „Поради различните законови правомощия за всяка агенция, никоя отделна такава не може да предвиди в множеството случаи на употреба и мрежата от зависимости от облачни услуги във финансовия сектор“, се отбелязва в доклада на FBIIC. На обикновен език: всичко е една мъгла.

Трето, доколкото има налични данни, изглежда, че съществуват големи и нарастващи рискове от концентрация. Това може да звучи изненадващо. В края на краищата една от причините финансовите групи да се впуснат в облака е да намалят зависимостта си от скъпи и потенциално уязвими вътрешни центрове за данни. Предполага се, че разпръснатият модел е по-устойчив.

Но една горчива ирония на финансите е, че иновациите, които претендират да намаляват риска, като го разпределят, понякога също могат да го концентрират по нови, изненадващи и полускрити начини. Помислете за кредитирането. Преди 2008 г. се приемаше, че иновации като секюритизираните ипотечни продукти ще насърчат устойчивостта чрез разпръскване на риска от дефолти извън банките.

Но когато настъпи кризата от 2008 г., се оказа, че много играчи тихомълком са хеджирали дейностите си чрез едно и също дружество – AIG Financial Products. Това създаде скрита „единична точка на повреда“ (Spof), ако може да използваме този инженерен термин, и генерира шокове, когато AIGFP се разклати.

Облачните изчисления отразяват този т. нар. Spof проблем, както каза валутният надзорник Майкъл Хсу пред БМР по-рано тази година. Преди всичко - и както Брюксел често се оплаква - облакът е доминиран от олигопол на Amazon, Microsoft и Google. Ако някой от тези играчи претърпи голяма кибератака, смущения, свързани с времето, или просто фалира, това ще разтърси системата.

Ръководителите на технологичните гиганти настояват, че това няма да се случи. Можем само да се надяваме. Тези огромни компании почти сигурно са по-добри в преодоляването на кибер рискове от вътрешните екипи на банките. Но хакването на облачните системи на Microsoft през 2020 г. показа, че никой не е съвършен. Това показа и неотдавнашната сага с Ion, както и пробива в данните на Capita.

И дори без кибер рискове, търговската власт, притежавана от този олигопол, е обезпокоителна, особено за европейците. Всъщност британскaта организация Ofcom започна разследване.

Така че сега всички очи са насочени към комисията за облака на Министерството на финансите. За съжаление, няма лесни решения - или поне докато правителството на САЩ не направи нещо, което засега изглежда не желае или не може - а именно, да разбие технологичните гиганти и/или да наложи строг държавен контрол. Но ако не друго, проблемът показва, че изкуственият интелект не е единствената технологична тема, която сега е важна. Може би тази облачна комисия трябва да попита ChatGPT как да обезвреди заплахата Spof. Отговорът вероятно би бил по-лесен за преглъщане от технологичните гиганти, отколкото ако попитат Брюксел.