Генеративният изкуствен интелект - приятелят по неволя на белите якички

Откакто генеративният изкуствен интелект (генеративен AI) излезе на сцената миналия ноември, прогнозата за белите якички стана мрачна. OpenAI, компанията зад чатбота ChatGPT, изчислява, че работните места, изложени на най-голям риск от новата вълна на AI, са тези с най-високи заплати и че някой с професия, която плаща шестцифрена годишна заплата, е около три пъти по-застрашен от такъв, който печели 30 000 долара. McKinsey предупреждава за способността на AI моделите да автоматизират прилагането на експертността.

Разбирам изкушението да се отхвърлят тези предупреждения като обикновени прогнози, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок. Хиляди години история са приспивали много от нас с фалшивото чувство за сигурност, че автоматизацията е нещо, което се случва с работата на други хора, никога с на нашата собствена.

Но за някои страхът, че изкуственият интелект може един ден да вземе работните места на бели якички, вече е реалност. В отлично проучване, публикувано това лято, американски изследователи показаха, че в рамките на няколко месеца след пускането на ChatGPT, копирайтъри и графични дизайнери в големи онлайн платформи за свободна практика са забелязали значителен спад в броя на заданията, които са получили, и още по-рязък спад в доходите си. Това предполага не само, че генеративният AI поема работата им, но и че обезценява тази, която те все още извършват.

Най-поразителното е, че проучването установява, че фрийлансърите, които преди са имали най-високите доходи и са извършвали повечето предложена работа, са претърпели не по-малко намаляване на заетостта и доходите си, отколкото други техни колеги. Всъщност, те са били по-засегнати. С други думи, да бъдеш по-квалифициран не е щит срещу загуба на работа или доходи.

Но онлайн пазарът на фрийлансъри обхваща много специфична форма на работа на бели якички и на пазара на труда. Ами да погледнем тогава по-горните ешелони сред работниците в областта на знанието.

За това можем да се обърнем към скорошно, завладяващо проучване на Harvard Business School, което оценява въздействието от предоставянето на GPT-4, най-новото и най-модерно предложение на OpenAI, на служители в Boston Consulting Group (BCG).

Служителите на BCG, избрани на случаен принцип да използват GPT-4 при изпълнение на набор от консултантски задачи, били много по-продуктивни от колегите си, които нямали достъп до инструмента. Не само, че консултантите, подпомагани от изкуствен интелект, изпълняват задачи с 25 процента по-бързо и изпълняват общо 12 процента повече задачи, но и тяхната работа е оценена като 40 процента по-качествена.

Служителите по цялото разпределение на уменията са се възползвали, но в потвърждение на модел, който сега е често срещан в проучванията за генеративния AI, най-голямото подобрение в представянето се наблюдава сред по-малко квалифицираните. Това има интуитивен смисъл: големите езикови модели могат да се тълкуват най-добре като отлични обобщители на съществуващо човешко знание с обществено достояние. Колкото по-близо до тази граница са собствените ви умения, толкова по-малка е ползата от използването им.

Но има една подробност: при по-нюансирана задача, която включва анализиране на количествени доказателства само след внимателно четене на съдържание, консултантите, подпомагани от AI, са се справили по-зле: GPT пропуска тънкостите. Но за две групи участници това не важи. Първите - наречени от авторите на изследването „киборги“ - се вплитат с изкуствения интелект, непрекъснато оформяйки, проверявайки и усъвършенствайки отговорите му, докато вторите - „кентаври“ - разделят работата, като оставят на AI подходящите за него подзадачи, същевременно фокусирайки се върху собствената си експертност.

Взети заедно, проучванията ни казват три неща. Първо, регулирането ще бъде от ключово значение. Онлайн работата на свободна практика е един от най-нерегулираните пазари на труда. Без съответната защита дори работниците от областта на знанието са в беда.

Второ, колкото по-многоаспектна е ролята, толкова по-малък е рискът от пълна автоматизация. Особено уязвим е моделът на изпълнение на една задача за множество клиенти – копирайтинг или дизайн на лого, например.

И трето, извличането на максимума от тези AI инструменти, като същевременно се избягват техните клопки, изисква да ги третираме като продължение на самите нас, като проверяваме техните резултати, както бихме направили със своите. Те не са отделни, безпогрешни помощници, на които можем да прехвърлим отговорността.

На модерен език генеративният AI е приятелят по неволя на белите якички. Разумно е да сме предпазливи, но това взаимодействие може да се превърне в процъфтяващо, завършва Мърдок.