Изкуственият интелект може да бъде регулиран от работниците

Дебатът за това кой трябва да регулира изкуствения интелект (AI) беше в голяма степен от горе надолу. Технологичните титани казват, че искат избрани длъжностни лица да определят лимитите. Но на Вашингтон му беше достатъчно трудно да се справи с целенасочената реклама и капитализма на наблюдението. Отделни американски щати имат регулаторни AI предложения – често съответстващи на големите казуси за индустриална употреба в техните райони. Европейските и китайските власти също работят върху идеи.

Никой обаче не разбира напълно възможностите на новата технология, което затруднява намирането на перфектното, специално създадено решение, пише бизнес колумнистката на Financial Times Рана Форухар.

Но една група току-що постигна голям напредък в изграждането на някои нови защити - Гилдията на сценаристите в Америка (WGA), представляваща онези стачкуващи холивудски сценаристи, които сключиха сделка, за да се върнат на работа. Заедно с по-високите заплати сценаристите получиха нещо, което може да се каже, че е още по-важно: нови правила за това как развлекателната индустрия може и не може да използва AI.

Правилата се прилагат за всеки проект, използващ синдикализирани сценаристи, които решават дали искат да използват AI в работата си, или не. Студиата също трябва да разкриват на сценаристите, ако някой от предоставените им материали е генериран от AI - което не може да се използва за подкопаване на интелектуална собственост на сценариста.

Постигнатата сделка е нещо много сериозно. Първо, тя показва, че изкуственият интелект всъщност може да бъде регулиран. Макар че технолозите обичат да се държат така, сякаш молят Вашингтон да се намеси, за да не взривят света техните нови продукти и услуги, истината е, че те харчат милиарди, опитвайки се да прокарат регулаторна линия, която да им осигури възможно най-голямо правно покритие за проблемите, които могат да възникнат, като същевременно им позволява да продължат напред с иновациите. Притесненията на заинтересованите страни са много по-маловажни за главните изпълнителни директори от вървенето в крак с конкуренцията в Силициевата долина, както и с Китай.

Втората причина сделката да е важна е, че тези нови правила не се налагат от горе надолу, а по-скоро от долу нагоре. Работниците, които имат ежедневен досег с новата технология, са в добра позиция да разберат как да я ограничат по подходящ начин.

„Работниците си знаят нещата“, казва Аманда Балънтайн, директор на Технологичния институт AFL-CIO, с която обсъдих развитията по време на конференцията Code за AI наскоро в Южна Калифорния, пише авторката. „Има дълга история на синдикатите, които използват знанията на работещите хора, за да създадат по-добри правила относно безопасността, поверителността, здравето и човешките права и т.н.“

Балънтайн посочва, че синдикатите са били от решаващо значение за внедряването на други трансформиращи технологии, като електричеството, помагайки за оформянето на нови индустриални системи за повишаване на безопасността, но и на производителността. Проектът на Tennessee Valley Authority от 30-те години на миналия век беше успешен до голяма степен благодарение на приноса на Международното братство на електрическите работници, което се разви в тандем с новата технология. Синдикатът направи поредица от предложения до правителството за това как най-добре да се организира мащабният проект за електрифициране на част от селския юг. Синдикатите също бяха от ключово значение за успешните усилия за индустриализация през Втората световна война - и за разработването на някои от последвалите фабрични стандарти.

Идеята, че работниците „си знаят нещата“, не е изненада за германците или японците. И двете страни използваха модел на по-голямо сътрудничество с труда, за да грабнат пазарен дял от американската автомобилна индустрия през последните десетилетия. Детройт често е критикуван за това, че не е внедрил методи за икономично производство в азиатски стил по-рано, но тези системи разчитат на ежеминутно сътрудничество между работници и мениджъри, което изисква доверие – нещо, което често липсва в Америка.

Колективното договаряне в САЩ е спорно и в известен смисъл корпоративна Америка има системата, която заслужава - в началото компаниите избраха просто да преговарят за заплащането, като се противопоставят на производствените методи, които включват споделяне на власт. Но отношенията между работниците и шефовете, които вземат решения за нови технологии като AI, не трябва да бъдат такива. Всъщност има силен аргумент, че ръководството трябва да сондира мнението на работниците относно новите технологии, докато те се разпространяват, за да разбере какво помага за производителността, какво подкопава поверителността и какво създава нови възможности и предизвикателства.

В най-добрия случай това може да се развие в един вид дигитален процес, в който работниците и ръководството правят постепенни промени, като бавно, но сигурно заедно развиват своето разбиране за AI.

Повечето хора разбират, че ако изкуственият интелект не е центриран около човека и в крайна сметка не подобрява човешкия труд, ни очаква много неприятна политическа динамика. Едно скорошно академично проучване установи, че 80 процента от работната сила в САЩ ще претърпи промяна на поне някои от работните си задачи вследствие на AI. Това е още една причина да възприемем подход от долу нагоре за управление на новата технология. Трудът, с ежедневен опит на първа линия в използването на AI, може да помогне за откриването на най-добрия вид придобиване на умения, необходимо, за да се гарантира, че новите инструменти са печеливши за всички.

А и воденото от синдикатите регулиране на AI изглежда вероятно да се разпространи. SAG-AFTRA, профсъюзът, който представлява стачкуващите актьори, разглежда внимателно сделката за AI на сценаристите, както и на други работнически организации. Всичко това изпълва със съдържание по-широкия разговор за синдикатите като потенциални пазители на данните, защитаващи интересите на работниците и гражданите. И в двете области трудът може да бъде полезен противовес както на Big Tech (технологичните гиганти – бел. прев.), така и на голямата държава.