Big Tech само привидно изглежда като добър монопол

Тъй като вълната на изкуствения интелект (AI) повдига технологичния секторq гиганти като Microsoft и Alphabet не само печелят неимоверно, но и по начини, които променят технологичния прогрес, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

По-ранните вълни на дигиталната ера изведоха нови имена на върха на технологичните борсови класации. Но след спукването на дотком балона през 2000 г. няколко огромни компании започнаха да се утвърждават, оставайки на върха при възхода на мобилния интернет през 2010-те години и процъфтявайки отново в тазгодишната AI мания. Смяната на караула избледнява в индустрията, където би трябвало да е най-мощна, смята анализаторът.

"Продължавайки историческата работа на Empirical Research, разгледах предишни вълни на иновации - от възхода на големите компютри в края на 60-те, през персоналните компютри в началото на 80-те, интернет през 2000 г. и AI тази година", пише той и допълва, че фокусирането върху най-големите печеливши в пика на всяка вълна разкри, че лидерите на AI вълната са по-стари и много по-доминиращи компании от тези от предишните вълни.

Когато вълната на големите компютри достига своя връх през 1969 г., технологичният пазар се състои само от 25 акции. Лидерите са смесица от стари производители на офис машини като Burroughs, които диверсифицират производството си с компютри, и новодошли като DEC – Digital Equipment Corporation – които избягваха да използват думата „компютри“, защото тогава тя се възприемаше като червена лампичка за инвеститорите. Средната възраст на първите пет компании е била почти 40 години.

Тази възраст спада до 28 години в пика на персоналните компютри през 1983 г., намалена от истински новодошли като Apple, която беше основана седем години по-рано, и Tandon (осем). Възрастта се понижава отново - до само 12 години - при първоначалния интернет пик през 2000 г., когато най-възрастната от водещите пет компании в сектора беше на 19 години (JDS Uniphase), а най-младата - на 4 (Juniper Networks). Дотогава, при преминаването от една вълна към друга, нито една акция не остана в челната петица.

От началото на новия век обаче смяната на караула отстъпи място на въртяща се врата – едни и същи имена си разменят местата на върха, пише още Ручир Шарма. Петте най-големи, най-горещи имена тази година включват Alphabet и Microsoft, които пуснаха популярни генеративни AI приложения. Там също са Apple и Amazon, които инвеститорите предполагат, че ще се справят добре, защото разработването на AI изисква огромни ресурси и хранилища от данни.

Базирайки се повече на оптимизъм относно AI перспективите, отколкото на действителните приходи от AI, инвеститорите залагат, че гигантите ще господстват дълго време. Средната възраст на технологичните топ пет компании отново се придвижи към 40, години (като липсват новодошли), а техният размер е безпрецедентен.

При миналите пикове петте най-големи технологични компании с най-голяма инерция в цените на акциите представляваха най-много 1,3 процента от общата стойност на американския индекс S&P 500 (през 2000 г.). Днес топ пет се доближава до 20-процентов дял - само Apple е близо до 7-те процента. Обикновено колкото по-голяма става една компания, толкова по-трудно е да расте бързо. Но от края на миналата година Apple и Microsoft са поскъпнали с около 50% до обща стойност от близо 5,7 трилиона долара - повече от целия листнат технологичен сектор през 2000 г., когато той се състоеше от 1850 компании, отбелязва анализаторът.

10-те най-големи акции сега представляват по-голям дял от пазара поне от 70-те години насам. Правителствата виждат какво се случва и се опитват да го овладеят - безуспешно.

Ключът е да се насърчи по-голяма конкуренция и да се намали концентрацията, без да се разрушава Big Tech (технологичните гиганти – бел. прев.). В края на краищата гигантите са направили огромни инвестиции, които помагат да се вдъхне живот на AI и вероятно да се сбъднат неговите обещания за по-голяма производителност и просперитет. От тази гледна точка те изглеждат като „добри монополи“, такива, които оправдават огромните си печалби чрез принос към икономиката. Голямото по дефиниция не е лошо, ако е фокусирано повече върху иновациите, отколкото върху господството - но къде е фокусът му в момента, се пита Ручир Шарма.

За него усилията на правителството на САЩ за регулиране на сектора изглежда са допринесли повече за утвърждаването на водещите играчи, отколкото за процъфтяването на нови конкуренти. "Правилата, предназначени да защитават поверителността на потребителите, например, оскъпяват работата на технологичните компании и дават на гигантите нови възможности да затвърдят позициите си чрез лобиране", отбелязва икономистът. За малко повече от десетилетие американският интернет бизнес увеличи пет пъти доларите, изразходвани за лобиране, до близо 100 милиона. Три големи технологични компании се издигнаха до топ 10 на американските корпорации чрез разходи за лобиране, като Amazon и Meta вече са на първо и второ място.

В този смисъл те изглеждат като „лоши“ монополи, които доминират чрез политическо влияние. Така или иначе, колкото по-дълго съществуват монополите, толкова по-малка е вероятността те да бъдат добри. Никакъв принос към обществото не може да компенсира намаляващата конкуренция и изключителната концентрация, особено в индустрия, която процъфтява от разместването на пластовете. Фактът, че гигантите доминират една нова вълна от технологични иновации, говори за дълбока дисфункция в системата.