Как Илон Мъск възприема изцяло милиардерския популизъм на Доналд Тръмп?

Това беше реплика, напомняща за класическото перчене на Тръмп, включително на коментар по време на президентската му кампания през 2016 г., когато в разгара на хаоса той изтъкна: „Мога да стоя по средата на Пето авеню и да застрелям някого, като няма да загубя нито един избирател“.

Неподчинението и агресивните изказвания на двамата мъже са само един от подходите, които споделят. В основата си те могат да бъдат шоумени, създаващи заедно истории, които първо продават на инвеститорите, а след това на клиентите, като в крайна сметка достигат и до широката общественост.

Наративът на Тръмп като велик бизнесмен помогна за полагането на основите на телевизионна кариера в “The Apprentice” на NBC. Той се осигури доходоносни възможности за брандиране, които позиционираха името му в сделки по целия свят.

Способността на Мъск да продава на инвеститори идеи за автономни автомобили и мисии на Марс помогна за създаването на Tesla и SpaceX, а в крайна сметка му донесе и титлата „най-богат човек в света“.

Двамата мъже обаче невинаги оценяват това, което виждат един в друг. Преди Мъск да купи Twitter през 2022 г., Тръмп го нарече „поредният глупав играч“. В замяна Мъск каза на биографа Уолтър Айзъксън, който написа биографията му, публикувана в САЩ миналата година, че „Тръмп може да е един от най-големите глупаци в света“.

Други виждат приликите между тях.

Републиканският социолог Франк Лунц открива, че при провеждане на проучвания във фокус групи, двамата мъже често са сравнявани и подкрепяни от една и съща група хора.

„Реакцията на хората [към двамата мъже] е: Е, добре за него… невинаги съм съгласен с това, което казва, не е задължително да ми харесва как го казва, но ми харесва това, което прави, това, че разтърсва нещата”, коментира Лунц.

В „Политически племена“ авторът Ейми Чуа, професор по право в Йейлския университет, предполага, че популисткият успех на Тръмп е дошъл от привличането на поддръжници, които са против системата. Те таят дълбоко недоволство срещу елитни професионалисти като професори, политици и журналисти, но същевременно подкрепят богатите и се идентифицират с неговото богатство, защото се стремят към него за себе си.

„Базата на Тръмп се идентифицира с него на вътрешно ниво: с начина, по който говори, облича, няма бариери, хващат го да прави грешки и бива атакуван отново и отново от либералните медии за това, че не е политически коректен, че не е достатъчно голям феминист“, пише тя. „Те чувстват, че неговите врагове са техни врагове“.

Казано по друг начин, Тръмп представлява първичната американска мечта: че в тази страна има история, свързана с възможността да натрупаш достатъчно власт, за да кажеш на краля на Англия преди повече от 200 години по същество да „върви по дяволите”. Или, казано по модерен начин, да кажете същото на вашия шеф. Или, в случая на Мъск – да го каже на главния изпълнителен директор на Disney.

В този смисъл Мъск е символ на такива идеали. Той е имигрант, който напук залага всичко отново и отново, спи в заводите си и се бори със силите на големия бизнес, големите медии и голямото правителство – елитите, които го дърпат надолу – за да успее в Америка.

За много от феновете на Мъск неговите врагове са се превърнали и в техни врагове.

Въпреки че някои от тях искат той да беше прекарал повече време миналата седмица в това да рекламира актуализирания седан Model 3 на Tesla, други го аплодират за това, че защитава мнения и теми, които според тях наскоро са били забранени.