Китай блокира използването на чипове на Intel и AMD в компютрите на държавни институции

Китай даде нови указания, според които американските микропроцесори от Intel и AMD ще бъдат премахнати от настолните компютри и сървърите на правителството в момент, когато властите в Пекин засилват кампанията за замяна на чуждестранни технологии с местни решения, предава Financial Times.

По-строгите указания за доставки на правителството целят също така да изтласкат операционната система Windows на Microsoft и разработения в чужбина софтуер за бази данни в полза на местни решения. Те вървят с паралелен стремеж за локализация в държавните предприятия.

Новите правила за закупуване представляват най-значимата стъпка на Пекин до момента за изграждане на местни заместители на чуждестранна технология и са в унисон с ходове в САЩ в условията на нараснало напрежение между двете страни. Вашингтон налага санкции на все повече китайски компании, мотивирайки ги с притеснения за националната сигурност. Целта им е да насърчат повече технологии да бъдат произвеждани в САЩ и да блокират износа на модерни чипове и свързани с тях инструменти към Китай.

Държавните служители в Китай са започнали да следват новите указания за настолните компютри, лаптопи и сървъри тази година, след като те били въведени тихомълком от финансовото министерство и министерството на промишлеността и информационните технологии на 26 декември. Те нареждат на правителствени служби и партийни органи над градското ниво да включват критерии, които изискват „безопасни и надеждни“ процесори и операционни системи, когато правят покупки.

Същия ден през декември Китайският център за оценка на информационната сигурност публикува първия си списък с „безопасни и надеждни“ процесори и операционни системи, всички от китайски компании.

Сред 18-те одобрени процесора бяха чипове от Huawei и подкрепяната от държавата компания Phytium. И двете са в черния списък на Вашингтон относно износа. Китайските производители на процесори използват комбинация от архитектури, включително х86 на Intel, Arm и местни, а операционните системи са базирани на Linux с отворен код.

Промяната в правилата е част от националната стратегия на Пекин за технологична автаркия във военния, държавния и правителствен сектор.

Държавните предприятия са получили само указания от държавната Комисия за наблюдение и администриране на държавните активи да завършат технологичния преход към местни доставчици до 2027 г., съобщават двама запознати с въпроса източници. От миналата година държавните компании са започнали тримесечни отчети за напредъка си в промяната на IT системите си, въпреки че някои чуждестранни технологии ще могат да останат, съобщават запознатите източници.

Ръководеното от държавата откъсване от чуждестранен хардуер ще подкопае американските компании в Китай, започвайки с водещите в света производители на процесори Intel и AMD. Китай е бил най-големият пазар на Intel миналата година, като е допринесъл за 27% от приходите от продажби на стойност 54 млрд. долара и за 15% от приходите за 23 млрд. долара на AMD. Microsoft не публикува отделни данни за продажбите в Китай, но президентът на компанията Брад Смит заяви миналата година пред Конгреса в САЩ, че страната е допринесла за 1,5% от приходите.

За Intel и AMD може да е трудно да влязат в списъка с одобрени процесори. За да бъдат оценени, компаниите трябва да предоставят пълната научно-развойна документация и кода на продуктите си. Водещите критерии за оценка са нивото на дизайн, разработка и производство, завършени в границите на Китай, става ясно от уведомление от държавната агенция за оценяване.

Лин Цинюан, експерт по чипове в компанията за анализи Bernstein, казва, че заместването ще бъде завършено по-бързо при сървърните процесори, отколкото при настолните компютри заради по-ограничената софтуерна екосистема, която трябва да бъде заменена. Той очаква сървърите местно производство да съставляват 23% от общите доставки на сървъри за Китай през 2026 г.

Анализатори от компанията Zheshang Securities считат, че страната ще трябва да инвестират 660 млрд. юана (91 млрд. долара) от 2023 до 2027 г. в замяната на IT инфраструктурата в правителството, партийните органи и осем големи индустрии.