Европейските лидери се отказват от надпреварата за създаване на модерни AI системи

Преди това на семинар специалният представител на Комисията по въпросите на изкуствения интелект – Джим Хагеман Снабе (председател на борда на Siemens), е коментирал пред 27-те еврокомисари, че ЕС трябва да се съсредоточи по-малко върху надпреварата за създаване на изкуствен интелект и повече върху начините за използването му с цел повишаване на производителността.

Според данни на Евростат, в края на миналата година едва едно от всеки пет европейски предприятия е използвало изкуствен интелект в дейността си, като Дания е начело (с 42%), а Румъния е на последно място (с 5,2%).

Слабите резултати на Общността се дължат главно на малките и средните предприятия, които съставляват най-голям дял от европейската икономика. През миналата година 55% от големите европейски компании са използвали изкуствен интелект в сравнение със 17% от малките компании, които, според скорошен доклад на ОИСР, се ограничават до готови инструменти с изкуствен интелект за конкретни задачи.

Компаниите, които са обмисляли използването на изкуствен интелект, но са се отказали от това, посочват липсата на експертен опит като основно притеснение – дори преди опасенията, свързани с регулациите. Американските бизнес лидери заявяват, че регулаторната и политическата несигурност ги възпират.

През следващите седмици Европейската комисия ще предприеме няколко стъпки за стимулиране на внедряването на технологиите. На 16 ноември тя организира срещата на върха Apply AI цел „ускоряване внедряването на изкуствен интелект в стратегически сектори“. Фон дер Лайен посочва здравеопазването, транспорта, хранително-вкусовата промишленост, модерното производство, отбраната и космическия сектор като области с „най-голям потенциал“.

Някои представители в Брюксел бързат да отхвърлят идеята, че Европа напълно се е отказала от разработването на базови модели от най-ново поколение. „За Европа е изключително важно да разполага със собствени модели... тъй като е рисковано да бъдем напълно зависими от други държави“, коментира в интервю  Хена Вирккунен, еврокомисар по въпросите на технологиите, в отговор на въпрос за позицията на Фон дер Лайен.

Вирккунен обаче посочва недостига на изчислителна мощ в Европа като основна пречка пред създаването на собствени авангардни системи.

Във Великобритания министърът по въпросите на изкуствения интелект Канишка Нараян заяви през септември, че обучението на модели от най-ново поколение на практика е незаконно поради законите на страната за авторското право.

Нараян признава и опасенията, свързани с националната сигурност. „Искаме водещите световни компании да инвестират тук, но няма да приемем зависимостта като цена за тези инвестиции“, коментира той в понеделник.

Британските технологични компании все още не се отказват от надпреварата в сферата на авангардния изкуствен интелект. Cosine, лаборатория за изследвания в областта, оспорва идеята, че американските компании диктуват правилата на играта. „Великобритания не бива да позволява на OpenAI да определя как трябва да изглежда една „отговорна“ лаборатория за авангардни технологии по начин, който просто съвпада с модела на самата OpenAI“, коментира съоснователят ѝ Янг Ли.

Миналата седмица френската компания Mistral пусна нов модел – Large 4. Според Жордан Бардела, лидер на крайнодясната партия „Национален сбор“, този модел „връща Франция (и Европа) в надпреварата в сферата на изкуствения интелект“.

Изпълнителният директор на компанията Артюр Менш също се противопоставя на идеята, че Европа не трябва да разполага със собствени модели, като предупреждава, че континентът може да се окаже с „екстрактивна икономика“, зависима от чуждестранни доставчици.