Как Турция опитва да балансира между Изтока и Запада

От 40-те години на миналия век Турция, предпазлива към Русия, се позиционира като съюзник на Запада, а след това и член на НАТО, пише в анализ Bloomberg. С идването си на власт през 2003 г. Реджеп Тайип Ердоган обаче откри, че страната му сама по себе си може да бъде сила, намирайки нови приятелства и разтрогвайки стари.

Войната в Украйна обаче е предизвикателство за турския президент, който се опитва да бъде балансьор между позициите на Изтока и Запада. Анкара осъди войната, която започна Русия в Украйна, но пък отказва да се присъедини към санкциите.

 В същото време Турция доставя дронове на Киев, които бяха от съществено значение в първите седмици на войната и отказа да ги предостави на Русия. Киев подписа и споразумение с компанията "Байрактар" за изграждане на производствена мощност на територията на Украйна. Един от собствениците на компанията е зет на турския президент.

Нещо повече - Турция не призна резултатите от референдума в окупираните четири украински провинции и призова Москва да върне окупираните територии, включително и Крим, а още в първите дни на конфликта забрани на руски военни кораби да преминават през Босфора.

Но на фона на тези действия руският президент Владимир Путин смята Ердоган за свой съюзник и той е един от малкото световни лидери, с които се среща в последните месеци. Турският президент се позиционира като посредник между Москва и Киев и с негова подкрепа беше намерено решение за блокирания износ на украинско зърно. Като заслуга на турските власти е сочен и обменът на украинските военни, включително и от обявения като националистически полк "Азов", срещу Дмитрий Медведчук.

Сега, когато става ясно, че конфликтът ще се проточи, този баланс може да бъде все по-труден за Ердоган.

В годините на Студената война Турция странеше от СССР, но през последните години Анкара и Москва започнаха да намират общ език. През 2021 г. 4,7 млн. руснаци почиваха в турските курорти. Анкара купи ракети С-400, което изправи на нокти съюзниците ѝ в НАТО, а руският ядрен холдинг "Росатом" строи АЕЦ "Аккую" на брега на Средиземно море.

Според Bloomberg Ердоган се е обърнал към Русия през 2014 г., след като западните му партьнори в НАТО решиха да доставят оръжие на кюрдите в Сирия, които тогава подпомагаха "Ислямска държава". Това се случи на фона на блокираните усилия на Турция да се присъедини към ЕС. Така Анкара тръгна на преговори за доставка на ракетните комплекси С-400, след като преди това не можа да се разбере за покупката на подобния комплекс Patriot, защото Вашингтон отказа да даде достъп до технологията.

Връзките между САЩ и Турция се обтегнаха още повече, след като администрацията на тогавашния президент Доналд Тръмп отказа да продаде самолети F-35, опасявайки се, че Русия ще има достъп до тях и технологията стелт. Неговият наследник Джо Байдън пък открито говори за авторитаризма на турския президент.

По всичко личи, че усилията на Ердоган на този етап са от полза за Турция. Освен положителния образ, който си създава, страната привлича руски инвестиции, които подкрепят закъсалата икономика. Преди седмица Москва обяви, че има намерение да пренасочи доставките на газ за Европа през "Турски поток", пръвръщайки Турция в газов хъб. Анкара преговаря и за отстъпки при плащането на руския природен газ.

На този етап рисковете за Анкара не са толкова съществени - САЩ едва ли ще тръгнат да наказват един от важните си партньори в Близкия изток. Още повече, че Турция има достъп до ядрени бойни глави, разположени във военна база край Сирия, система за ранно предупреждение като част от оборудването на НАТО, и е буфер между Европа и милионите бежанци от Близкия изток.

Самият Ердоган е наясно, че ако тръгне по-явно към Русия, рискува най-важния си съюз и възможностите от военна гледна точка. А и Западът може да наложи на страната и икономически санкции.