Ядрените заплахи на Русия губят мощ

Русия отново размахва ядрените си оръжия. Руският президент Владимир Путин предупреди страните от НАТО да не позволяват на Украйна да използва западни боеприпаси и оръжия за удари на руска територия. Той посочи, че в противен случай ще има „сериозни последици“ и каза, че съюзниците на Украйна трябва да са наясно с „малката територия“ и „гъстото население“ на много европейски страни.

В случай, че заплахата е била неясна, Дмитрий Медведев го последва с по-смразяваща кръвта заплаха. Бившият президент на Русия цитира думите на Путин и добави: „Използването на тактически ядрени оръжия също може да бъде погрешна стъпка. Това би била фатална грешка“, пише за FT Гидиън Рахман.

Медведев има репутация на човек, който си пада по силните напитки. Москва обаче наскоро предприе действия, за да подчертае своите заплахи: руските войски провеждат ядрени учения близо до границата с Украйна.

Това не попречи на няколко държави от НАТО, включително САЩ, да направят последната стъпка нагоре по стълбата на ескалацията, като одобрят използването на техните оръжия за удари по цели на руска територия.

Този последен ход на страните от НАТО отразява смесица от увереност и нервност. От положителната страна, САЩ и техните европейски съюзници сега са по-малко загрижени за заплахата Русия да стане ядрена, отколкото бяха преди 18 месеца. От друга страна, те също са все по-неспокойни относно ситуацията на бойното поле.

Желанието да се позволи на Украйна да отвърне на вражески артилерийски позиции и ракетни бази - дори ако те са в самата Русия, отразява загрижеността, че Украйна постепенно губи войната. В резултат на това западните поддръжници на Киев се чувстват принудени да толерират по-високо ниво на риск, за да поддържат Украйна в битката.

Желанието на Запада да поеме това ниво на риск представлява драматична промяна в мисленето след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г. Тогава страните от НАТО не бяха толкова склонни да предоставят на Украйна каквито и да било нападателни оръжия.

Предоставянето на нов значителен капацитет на Киев - ракети с голям обсег, танкове, бойни самолети, е придружено от продължителен, понякога агонизиращ дебат на запад и от ядрени заплахи от Русия. Всеки път, когато страните от НАТО преминават някаква граница, Кремъл започва да отправя ядрени заплахи. Това всъщност улесни алианса да направи следващата стъпка, според Рахман.

Фактът, че САЩ и техните съюзници вече не са толкова разтревожени от ядрената позиция на Русия, не означава, че те отхвърлят напълно заплахата. Има западни служители, които са много неспокойни относно потенциала за ескалация, свързан с разрешаването на използването на оръжия, предоставени от Запада, за удари по руска територия.

Тяхната загриженост е, че Русия ще разглежда тази последна стъпка като ескалация на прокси война от страна на Запада и може да предприеме това, което смята за симетричен отговор, вкл. контраудари на територията на НАТО. Това може да доведе Русия и НАТО много близо до прекия конфликт, който западните лидери се опитват да избегнат.

Смята се, че руската военна доктрина приема, че Москва не може да надделее в конвенционална война със Запада, заради което предвижда ранно използване на ядрени оръжия.

Въпреки разговорите на президента на Франция Еманюел Макрон за евентуално разполагане на френски войски на украинска земя западният алианс все още се опитва да поддържа ясни граници срещу пряко участие в конфликт с Русия.

Когато Иран наскоро изстреля бараж от ракети срещу Израел, САЩ и техните съюзници се включиха пряко в тяхното сваляне. Украйна не е получавала такава подкрепа срещу руските ракетни атаки срещу градове и инфраструктура - отчасти поради риска западните военновъздушни сили да се окаже, че стрелят директно по руските сили.

Дори сега САЩ наложиха значителни ограничения върху това докъде Украйна може да стигне, за да отвърне на удара срещу руските сили с оръжия, предоставени от САЩ. Новата политика е, че Украйна е свободна да нанася удари по руските сили, които стрелят по Украйна точно от другата страна на границата. Ударите по цели дълбоко на руската територия обаче все още изобщо не се обсъждат.

Въпреки опасенията относно потенциалния отговор на Русия на този последен ход, хората, които вземат решения в САЩ, все още смятат, че обстоятелствата, които биха могли да предизвикат руски ядрен отговор, са доста далечни. Двете ситуации, които най-често се споменават, са ако руската армия е напът да бъде разбита на бойното поле или ако украинските сухопътни сили заплашват Крим, който Русия официално анексира през 2014 г.

Най-близо светът до момента до истинска ядрена криза заради Украйна беше през октомври 2022 г., когато Русия претърпя поредица от катастрофални неуспехи във войната, включително загубата на Херсон. Имаше един уикенд, когато западните служители се разтревожиха сериозно, че Русия може да използва ядрени оръжия.

Тази криза създаде и нов наръчник за това как да се справим с руските ядрени заплахи, когато изглеждат наистина сериозни. Първата стъпка е да се говори с Кремъл и да се даде ясно предупреждение за намеса на Запада в конфликта. Стъпка втора са разговорите с други големи сили - по-специално Китай и Индия, които да бъдат накарани да предупредят Русия за използването на ядрени оръжия, за предпочитане публично.

За момента този наръчник е отново прибран в чекмеджето. Той обаче може да се наложи отново да бъде въведена в експлоатация, преди войната в Украйна да приключи - по един или друг начин.