Как Тръмп може да се възползва от Европа, за да стане глобален миротворец

Когато става въпрос за Доналд Тръмп, самото значение на думите му е предмет на дискусии. Какво всъщност има предвид новоизбраният президент на САЩ, когато обещава да „построи стена“ или когато обещава да сложи край на руско-украинската война за един ден?

Поддръжниците му казват, че не го приемат буквално, а сериозно – но кой решава какво е „сериозно“, пише Guardian.

Самата неяснота може да бъде част от привлекателността на Тръмп. Има нещо вълнуващо в смисъла, че човек е в изключителни преговори с президента, за да дефинира реалността. Сякаш той ви приветства зад кулисите от политическото риалити шоу в дискретната заседателна зала, където се създава смисълът.

Така както поддръжниците на Палестина и тези на Израел, която анексира Западния бряг, гласуваха за Тръмп, надявайки се, че ще успеят да сключат сделка с него.

Междувременно лидерите в Москва, Киев и навсякъде другаде по света се чудят как да разбират обещанието на Тръмп да приключи един от най-големите конфликти в Европа след Втората световна война.

Тръмп говори за „ мир чрез сила “, „победа“ и поставяне на „Америка на първо място“. Но дали „силата“ идва от това, че Америка действа като добронамерен защитник? Това може например да означава гарантиране на противовъздушната отбрана на Украйна, така че ядрените съоръжения да бъдат защитени от заблудени руски ракети, като по този начин се изключи риска от ядрена катастрофа. Или „сила“ означава принуждаване на Украйна да се откаже от своя суверенитет?

В Москва никой не бърза да се занимава с тези въпроси. Държавният глава Владимир Путин чувства, че печели на бойното поле. Но икономиката започва да се задъхва – цените на храните се покачват с 9% всеки месец; лихвите са над 20% – но все още Русия не е в криза. Оръжията ѝ, повечето от които са от съветската епоха, ще се изчерпват към края на 2025 г.; така че Путин може да започне преговори в началото на следващата година, но да продължи да се бие до края им, увеличавайки атаките срещу цивилни, когато преговорите не вървят по начина, по който той иска.

Как Тръмп ще се справи с тези преговори? Русия винаги е изисквала демилитаризирана Украйна под де факто политическия контрол на Кремъл. Има хора около Тръмп, които биха могли да се съгласят с това – особено ако Русия прекъсне военните си отношения с Китай. Но дали Путин е готов да се откаже от стратегическото си партньорство със Си Дзинпин заради една непостоянна Америка?

Дори жертването на контактите с Техеран може да се окаже лоша сделка за Путин. Той обаче може да види в Тръмп и неговия антураж версия на собствената си клептокрация.

А какво може да предложи Украйна? В изтекли бележки от срещата на украинския президент Володимир Зеленски с Тръмп преди изборите в САЩ, първият подчертава огромните запаси на Украйна от стратегически значими минерали, които липсват на американците, като титан, който се използва в редица индустрии. Но дали това е достатъчен морков, който да вдъхнови Тръмп?

Независимо дали боевете ще спрат тази година или не, суверенитетът на Украйна зависи от това тя да бъде въоръжена до зъби. Поне през следващите две години, твърди Джак Уотлинг от Royal United Services Institute, това ще бъде трудно без американската артилерия и логистика.

Въпреки че Тръмп казва, че ще накара Русия и Украйна да седнат на масата за преговори, хората, с които той всъщност може да преговаря сериозно, се намират в Европейския съюз (ЕС) и Великобритания. Те са тези, които могат да предложат нещо интересно. Търговски стимули за Америка. По-големи разходи за НАТО. По-голям натиск върху Иран.

Ако ЕС и Обединеното кралство конфискуват руските държавни активи за 300 млрд. долара, намиращи се в Euroclear,ю - пари, които Путин отдавна е отписал, може да предложат сериозно финансиране на масата. Тръмп няма нужда да харчи повече пари за Украйна – европейците могат да купят оръжията. Америка дори може да печели, докато осигурява мира в Европа. А Тръмп ще може да покаже как е накарал тези европейци, паразитиращи върху САЩ в НАТО, да „изкашлят“ пари, както и да докаже, че противниците му грешат, като рестартира традиционните съюзи на Америка.

Но тук има и по-голяма динамика от непосредствените желания на Тръмп. Появява се въпросът как американците и особено републиканците виждат мястото на своята страна в света. В анкети и задълбочени интервюта се открояват много хора, които копнеят за изолационизъм.

Международният ред, основан на правила не е концепция, която някой някога споменава. Но анкетираните също признават, че Америка трябва да се ангажира с външния свят за собствената си икономическа и физическа сигурност. Те знаят, че Америка разчита на веригите на доставки за всичко - от храна до автомобили, отбрана, технологии и лекарства. Те знаят, че Америка не може да произведе всичко сама. Те усещат, че злонамерени сили като Китай и Русия правят Америка зависима от тях, като контролират морските пътища и технологиите.

Това са основните тревоги, които традиционните съюзници на Америка трябва да имат предвид, докато „преговарят“ с Вашингтон. И това е нещо, за което Тръмп също трябва да внимава – той следва поривите на своите избиратели, като същевременно ги напътства. Те са тези, за които много демократи също се тревожат.

Можем ли да формулираме план за „приятелски бряг“ – веригите на доставки, които имат най-голямо значение както за сигурността на Америка, така и за европейската сигурност? Могат ли европейците да поставят Украйна в основата на това? Може ли да помогне за съживяването на буксуващите части на европейската икономика?

Европа не трябва да забравя, че тя също може да предефинира термините като „сигурност“, „сила“ и „съюз“