Несигурното геополитическо бъдеще стимулира военните разходи в ЕС

Военните разходи в страните членки на Европейския съюз (ЕС) бележат значително увеличение през последните години. Само през 2023 г. държавите в блока са инвестирали 279 млрд. евро, най-голямата сума, регистрирана някога от Европейската агенция по отбрана (създадена през 2004 г.). Това е 10% увеличение спрямо 2022 г., съобщава Euronews.

Но нарастването на разходите за отбрана не е нова тенденция. Възходящата им траектория започна през 2014 г., когато Русия нахлу в Кримския полуостров.

През миналата година съседните на Русия страни се оказаха държавите с най-големи разходи за отбрана в блока: Полша инвестира 3,3% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) в отбрана, следвана от Естония (3,0%) и Латвия (2,9%). В България разходите достигат 2%.    

Главният изпълнителен директор на Европейската агенция по отбрана Иржи Шедиви казва, че голяма част от инвестициите отиват в "готово оборудване извън ЕС, което подчертава необходимостта от укрепване на отбранителната технологична и индустриална база на ЕС".

По думите му съгласуваното закупуване на техника спестява пари, „докато разработването на общи активи ни прави по-независими“.

"Европа изостава от САЩ и Китай в изследванията в областта на отбраната и инвестициите в технологии. За да подсигурим бъдещето на Европа, трябва да дадем приоритет на иновациите и единството", категоричен е Шедиви.

Военните инвестиции на ЕС ще достигнат нов рекорд през 2024 г.

Разходите за отбрана растат в 22 от общо 27-те държави членки на ЕС. В 11 от тях разходите са се повишили с поне 10%.

Повече от 80% от инвестициите в отбрана, или 61 млрд. евро, са разпределени за нови единици, а именно системи за противовъздушна отбрана, бойни самолети и танкове.

Тази година разходите на ЕС за отбрана се очаква да достигнат 326 млрд. евро - което се равнява на 1,9% от БВП на ЕС, малко под насоките от 2%, определени от НАТО за членовете на алианса.

Новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте обаче каза в сряда, че "2% не са достатъчни", за да се запази способността на НАТО да възпира рисковите страни в дългосрочен план.

Разходи за отбрана в ЕС спрямо националния БВП. Източник: EDA

„Можем да се защитаваме точно сега и никой не трябва да се опитва да ни атакува. Но искам това да остане така и след 4-5 години“, изтъква той след последната среща на външните министри на НАТО в Брюксел.

През юли президентът на САЩ Джо Байдън и неговите колеги от НАТО одобриха план, който създава предпоставка за най-голямата дипломатическа криза от Студената война насам. Планът се отнася за това как алиансът ще отговори на евентуална руска атака.

Съгласно плана НАТО възнамерява да подготви до 300 хил. войници, готови да се придвижат към източния фланг в рамките на 30 дни. Плановете определят кои съюзници ще отговорят на нападение където и да е от района на Арктика и Балтийско море до Атлантическия океан и на изток до Черно море.

Но високопоставени служители на НАТО признават, че може да се наложи държавите да вложат до 3% от БВП, за да изпълнят успешно плана за сигурност.

Рюте също така каза, че НАТО може да постави конкретни цели за страните членки, за да запълни празнините във военното оборудване.