Мадрид предлага ЕС да използва замразените руски активи за укрепване на отбраната

Испания предлага да се създаде нов фонд за отбрана, който да предоставя безвъзмездни средства за укрепване на отбранителните линии на Европа и за оказване на подкрепа на Украйна, като се използват замразените активи на руската централна банка, съобщава Bloomberg.

Министърът на икономиката Карлос Куерпо призова колегите си от Европейския съюз (ЕС) в събота да създадат такъв временен инструмент за финансиране на мащабни общоевропейски проекти.

„Сега е моментът за европейска солидарност в подкрепа на Украйна и държавите от източния фронт“, заяви той в рамките на среща на министрите от ЕС във Варшава. „Трябва да инвестираме заедно в отбраната – истинско европейско обществено благо, което е от полза за нашите граждани и укрепва икономическата ни сигурност.“

През уикенда финансовите ръководители на ЕС проучват начините за финансиране на усилията за превъоръжаване на региона, тъй като съмненията относно ангажимента на САЩ към клаузата за взаимна отбрана на НАТО и нарастващата заплаха от страна на Русия подтикват блока да ускори готовността си.

Недостигът на парични средства в някои държави членки означава, че ЕС трябва да намери допълнителни възможности за финансиране на години твърде слаби инвестиции, а създаването на нови общоевропейски инструменти е сред обсъжданите теми.

За разлика от представените досега варианти, основаващи се само на заеми при облекчени условия, Испания иска да се предоставят и европейски безвъзмездни средства на страните – особено на изток, които са по-силно изложени на руската заплаха.

Предложеният от Испания инструмент, замислен като дружество със специална цел, ще се финансира с вноски от държавите членки, общ европейски дълг и спасителния фонд на Европейския механизъм за стабилност.

Освен това Мадрид заяви, че част от замразените активи на Руската централна банка в размер на 200 млрд. евро, държани в Европа, биха могли да се използват и за финансиране на военни проекти в полза на Украйна.

Това би представлявало по-смела и противоречива стъпка, тъй като някои държави, включително Германия и Белгия, все още се противопоставят на използването на активите, опасявайки се от последици за финансовата стабилност на региона и ролята на еврото.

Досега ЕС, където по-голямата част от активите се съхраняват в базираната в Брюксел клирингова къща Euroclear, е използвал замразените руски активи, за да генерира приходи за финансиране на бюджета на Украйна като част от пакета от заеми в размер на 50 млрд. долара от Г-7. Но Европейската комисия обмисля варианти за по-нататъшно използване на активите в подкрепа на Киев на фона на европейските опасения относно помощта от САЩ.

Възможността за такъв фонд би допълнила подготвяния нов инструмент, базиран на заеми в размер на 150 млрд. евро, за укрепване на отбранителния промишлен капацитет на Европа.

Освен това Комисията е готова да „опрости“ до 1,5% от БВП от националните разходи за отбрана в рамките на фискалния ѝ надзор, като това може да мобилизира до 600 млрд. евро за военни разходи от столиците, посочва Брюксел.

Някои икономики обаче, сред които Испания и Италия, призовават за различни варианти, които няма да доведат до раздуване на бюджетите им, следени отблизо от пазарите, включително фискални трансфери от бюджета на ЕС или гаранции, водени от ЕС, за мобилизиране на частно финансиране.

„Някои страни са по-склонни да участват в някои инструменти, отколкото в други“, заяви полският министър на финансите Анджей Домански, който председателства срещата в събота, тъй като страната е ротационен председател на ЕС. „Нашата задача е да намерим добър компромис, добро решение, което да е в полза на всички нас.“

Комисията предложи също така промени в практиката на Европейската инвестиционна банка за отпускане на заеми, за да се улесни предоставянето на повече средства за тази индустрия, и промени в кохезионния фонд на стойност 392 млрд. евро, така че столиците да могат да използват някои ресурси на ЕС за конкретни проекти в областта на отбраната.

Успоредно с това банките започнаха да проучват как да увеличат финансирането си за фирми, произвеждащи оръжие, което отдавна се смята за токсично.

Министрите обсъждат и създаването на Европейски отбранителен механизъм, който да провежда съвместни обществени поръчки и да осигурява ключови отбранителни средства в конкретни области чрез финансиращ механизъм, както предложи за срещата брюкселският мозъчен тръст Bruegel.

В документа на Bruegel се казва, че този нов механизъм, разработен извън договорите на ЕС и отразяващ съществуващия механизъм за стабилност, би могъл да притежава някои от стратегическите активи и да начислява такси за ползване на своите членове, като по този начин намали бюджетното въздействие на превъоръжаването и улесни мащабните проекти.

Има и други идеи за по-постоянен механизъм, някои от които под егидата на ЕС, финансирани с еврооблигации, а други предлагат създаването на дружества със специална цел, които биха могли да се управляват от трети страни, включително ЕИБ, което би улеснило участието на партньори с подобни възгледи като Обединеното кралство, Норвегия или Канада.

Въпреки потока от идеи някои държави членки предпочитат да изчакат и да изпълнят многобройните инициативи, обсъждани досега, преди да се заемат с нови, казват дипломати. По-постоянните инструменти все още предизвикват разногласия – особено като се има предвид, че Германия е изправена пред конституционни ограничения, а Австрия и Ирландия са неутрални – и изискват допълнителни обсъждания през следващите месеци, казаха те.