Ще има ли украинска атака по парада в Москва?

След две поредни нощи с дронове към руската столица въпросът, който вълнува руснаците, е ще има ли атака към парада в центъра на Москва на 9 май. Източници на The Washington Post от украинското Министерство на отбраната са категорични, че удари може да има по други части на Русия, но не и по Москва.

Те коментират още, че в Русия се разпространяват слухове, че Киев готви атака по Червения площад, но това е лъжа. А дори и да имат желанието, шансът за успех е минимален, признават още украинските военни, защото Русия е "преместила цялата си въздушна отбрана, за да защити Москва".

Но при това положение други региони са "оголени" и могат да станат цел на украинските дронове.

Реално Украйна активно атакува по различни части на Русия от пролетта на 2023 година, използвайки далекобойни дронове, чийто обхват достига 1000 км. На няколко пъти те достигнаха и Москва, но след атаката по Сенатския дворец в сърцето на правителствения комплекс, вече нямат същия успех. Все пак отломки от 19-те дрона тази нощ към Москва са намерени в близост до метростанцията "Каширская", която е на около 10-на километра от Кремъл.

Дроновете предизвикват затваряне на летищата в столицата, което също може да доведе до конфузна ситуация за Кремъл, когато приема своите гости за парада.

Удар по парада вероятно ще предизвикат гнева на САЩ и осъждане на Украйна от нейните съюзници, посочва още WP.

Гостите на Кремъл и мерките за сигурност

Очакванията са китайският президент Си Дзинпин да пристигне в Москва в сряда (7 май). Освен него на Червения площад за парада се очакват още дузина лидери - от близките до Русия държави от ОНД, представители на Индия, вероятно и премиерът на Словакия Робер Фицо, който ще е единственият политик от ЕС на парада. От Кремъл обявиха още, че очакват и гости от Буркина Фасо, Венецуела, Гвинея Бисау, Египет, Зимбаве, както и Куба, Лаос и Мианмар.

Освен Фицо, другият очакван европейски лидер е сръбският президент Александър Вучич. Преди дни обаче той съкрати пътуването си в САЩ по здравословни причини и не е ясно дали ще пътува до Москва.

От Кремъл заявиха още, че войници от Северна Корея няма да участват в парада, въпреки че те помагат на руската армия в усилията да освободи Курска област . Украйна направи нов пробив в областта преди ден и Въоръжените сили на Украйна съобщиха за унищожаването на пункт, от който се изстрелват дронове към Украйна. Точно девет месеца след началото на операцията (на 6 август 2024 г.) ВСУ запазва присъствието си на руска територия и има съобщения за нов напредък към Теткино.

Мерките за сигурност в руската столица ще бъдат "драконовски" - освен струпването на системи за противовъздушна отбрана (според публикации близо 300 ще охраняват Москва), на 9 май ще бъде спрян мобилния интернет. Има очаквания, че от съображения за сигурност услугата може да бъде ограничена за цялата област.

Руските балистични ракети продължават да атакуват

В последните седмици Русия насочи своите балистични ракети към населените места. При атаките, последната от които привечер на 6 май, загинаха повече от 100 цивилни души, много са ранените, част от които сериозно. Сред загиналите са и девет деца, играли на площадка в Кривий Рих. Руските военни обясняват, че атакуват военни или използвани от военни цели. Но разрушенията са по жилищни райони в Киев, Суми, Кривий Рих, Харков и Одеса.

В Суми при ракетна атака на Цветница загинаха почти 40 души. Градът беше ударен отново и на 6 май, съобщават местните власти. При атака срещу обект на гражданската инфраструктура е загинала млада жена. Първоначално данните бяха за загинало дете. Пострадалите са седмина, сред които шест деца, отбелязват още от местната военна администрация.

В края на април по Киев беше изстрелян залп от няколко балистични ракети, които системите за ПВО не успяха да спрат изцяло. При нападението загинаха 12 души. Това стана причина за една от редките критики, които отправи американският президент Доналд Тръмп към руския си колега Владимир Путин.

Освен масираните въздушни обстрели към украинските градове, Русия натиска максимално и на бойното поле, записвайки по над 200 атаки през последните три дни.

Путин обяви тридневно примирие за Деня на победата, когато Русия празнува победата си над хитлерофашизма и края на Великата отечествена война. В своето изявление руският президент заяви, че очаква Украйна да спази обявеното примирие. Но след 30-часовото Великденско примирие, което така и не беше изцяло спазено, този път Украйна отказа да се присъедини.

Украинският президент Володимир Зеленски отбеляза, че иска поне 30 дни прекратяване на огъня, което да даде шанс на дипломатическите усилия за края на войната. Той посочи, че примирието трябва да е от полза за хората, а не за парадите. Западните съюзници подкрепиха това мнение и настояват за пълно прекратяване на огъня и преговори.