Масовата война с дронове е нарастваща заплаха за сигурността на Европа

Политиката на ЕС среща военните дронове

Нарушаването на въздушното пространство на НАТО от Русия (37 пъти от 2022 г. насам) и войната в Иран подтикнаха ЕС да започне да предефинира своята отбранителна стратегия, като премине от регулиране на гражданските дронове към мерки за сигурност и инициативи за финансиране.

Планът за действие на Комисията от 2026 г. относно сигурността на дроновете и борбата с тях разглежда използването на дронове в конфликти, насочени към критична инфраструктура, граници и въздушно пространство. Той е насочен към капацитета на ЕС за откриване в реално време и разработва единен подход за защита срещу злонамерени операции.

Той също така засилва индустриалното сътрудничество между държавите членки и пазарите на дронове, за да се намали зависимостта от доставчици извън ЕС.

Пътната карта се фокусира върху четири приоритета: повишаване на устойчивостта чрез индустриално развитие, подобряване на откриването на заплахи чрез по-силно наблюдение, реагиране и защита с координирана стратегия и укрепване на отбранителната готовност на ЕС.

Откриването и проследяването на заплахи изисква усъвършенствана технологична инфраструктура, задвижвана от изкуствен интелект. Комисията предвижда ускоряване на технологичното развитие чрез използване на 5G мрежи за подобряване на откриването на заплахи в реално време.

EDDI е ключова част от плана за действие и действа като щит за въздушното пространство на ЕС. Чрез своята многопластова, оперативно съвместима система инициативата открива, проследява и защитава ЕС от хибридни заплахи и нахлувания на дронове. EDDI подкрепя Eastern Flank Watch, която е част и от Пътната карта за отбранителна готовност до 2030 г. на Комисията. Това е инициатива на ЕС и НАТО за защита на границата на ЕС с Русия и Беларус чрез специализирани технологии за борба с дронове засилена противовъздушна отбрана и наблюдение.

Сигурността и отбраната остават национален прерогатив

Въпреки че ЕС се насочва към мащабируемо, мрежово, управлявано от изкуствен интелект и масово произвеждано военно оборудване, отбраната и сигурността остават национален прерогатив. Това означава, че държавите членки имат индивидуални приоритети и бюджети в областта на отбраната. Фрагментираните национални практики за обществени поръчки, защитата на критичната инфраструктура и различните регулации на системите за дронове и борба с възпрепятстват новата европейска отбранителна стратегия.

Европа трябва да създаде обща правна рамка, така че всички държави членки да могат да разработват и тестват технологии за дронове еднакво.

Фрагментираните национални инвестиции в иновации в областта на дроновете също е проблем. По същия начин, 80% от обществените поръчки в ЕС са на национално ниво.

ЕС трябва да премахне и бюрократичните пречки, за да позволи споделянето на чувствителна информация между държавите членки, като например разузнавателна информация за заплахи от дронове и наблюдение на въздушното пространство.