Масовата война с дронове е нарастваща заплаха за сигурността на Европа

Дроновете също така демократизират въздушната мощ. В по-ранни конфликти само напредналите доминираха във въздуха. Това се промени по време на войната в Нагорни Карабах, тъй като азербайджанските сили използваха дронове за систематично унищожаване на арменски танкове и артилерия.

В Ивицата Газа се използват модифицирани търговски дронове за наблюдение и атаки. Сега дори сравнително малки или слабо екипирани групи могат да извършват въздушни операции, което намалява бариерата за ефективна военна сила.

Европа изостава

За Европа спешността произтича от външните заплахи и вътрешните слабости. Инцидентите с дронове в близост до критична инфраструктура се учетворяват между 2024 и 2025 г. През септември Копенхаген и Осло затвориха летища, след като „няколко големи дрона“ причиниха отмяна на полети и пренасочвания. Месец по-късно летище Мюнхен затвори два пъти за 24 часа по същата причина.

Стратегическият проблем е, че ЕС все още не е структуриран за „наситено с дронове“ бойно поле или среда за сигурност. Последните инциденти доведоха до скъпоструващи реакции: например през септември 2025 г. приблизително 20 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство, така че НАТО разположи изтребители F-35, за да неутрализира заплахата. Това струваше най-малко 1,2 млн. евро.

За да се избегне това, ЕС трябва да разработи усъвършенствана сензорна технология, включително сензор с 360-градусов обхват, който сваля злонамерени дронове.

Увеличаване на производството

ЕС удовлетворява по-малко от 30 процента от собствените си нужди от военни дронове. За сравнение, Китай и Украйна произвеждат милиони бройки годишно, докато САЩ увеличават производството до стотици хиляди.

За да се справи с това, Комисията реши фундаментално да преструктурира проектирането, производството и внедряването на дронове. Целта е мащаб: по-бързи производствени цикли, по-големи обеми и по-ниски разходи, защото съвременната война с дронове е по-малко свързана със сложност и повече с бързо, адаптивно масово производство.

Традиционните европейски обществени поръчки в областта на отбраната са бавни и често отнемат години от концепцията до внедряването. Стремежът е да се съкратят сроковете чрез модулни конструкции, по-бързо тестване и непрекъснати подобрения, което позволява бързо адаптиране на дроновете. Затова Комисията въведе схемата на ЕС за иновации в отбраната.

Нискобюджетното производство е друг стълб, с инициативи, фокусирани върху достъпността, мащабируемостта и производството с двойна употреба. ЕС ангажира гражданските индустрии (напр. автомобилната, електроника) и малките и средни предприятия, които са по-гъвкави от големите изпълнители и по-подходящи за бързо прототипиране и иновации.

Европа увеличава значително инвестициите си в научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната, но това все още не е достатъчно, според Ланг. Той посочва, че „САЩ са инвестирали повече от 900 млрд. долара, а Европа – само 450 млрд. долара общо“.

ЕС ще разчита и на Алианса за дронове с Украйна – многонационално военно партньорство, създадено през 2024 г., за да осигури доставките на безпилотни летателни апарати. Алиансът позволи на ЕС да създаде мрежа от фабрики за дронове, проектирани в Украйна, на европейска земя. Така европейските фирми могат да заобиколят традиционната бюрокрация, като тестват нови прототипи на фронтовата линия за седмици, а не за години.

Алиансът е подкрепен от милиарди от замразените руски активи, специално предназначени за увеличаване на производството на нискобюджетни автономни системи. Това сътрудничество има за цел да доставя над два милиона дрона годишно до 2030 г.

Тези инициативи би трябвало да намалят зависимостта от неевропейски доставчици, наред с усилията за осигуряване на вериги на доставки на критични компоненти за дронове (като полупроводници, сензори и комуникационни системи) в рамките на границите на ЕС и сред доверени партньори.

Ключов инструмент е планираният етикет „Доверен дрон на ЕС“, който сертифицира системи по стандартите за сигурност и надеждност. Той е предназначен да насочва решенията за обществени поръчки, да насърчава използването на технологии, произведени в Европа, и да създава по-самостоятелна и устойчива екосистема от дронове.

(Продължава на следващата страница)