2026-та се превръща в най-важната година за Украйна в защитата ѝ срещу Русия

Напоследък вниманието на глобалната общественост толкова силно е фокусирано върху Иран, че е лесно да се изгуби представа какво се случва в много по-голямата война на Руския с Украйна. Много неща се промениха там от началото на годината, което изисква някои нови подходи от европейските съюзници на Киев, пише Bloomberg.

След жестока зима, Украйна успя да стабилизира фронта през последните няколко месеца, като на моменти дори постигна териториални придобивки. Като цяло, характерът на бойното поле се промени по начини, които притъпяват огромните предимства на Русия в човешка сила, артилерия и бронетанкова техника - и всичко това, точно когато разсейващите фактори в Иран забавиха водения от САЩ мирен процес.

Въздушните и наземните дронове толкова много доминират сега, че разполагането на войски на предни позиции вече не е цел за отбраната на Украйна, защото те не могат да се движат над земята, без да бъдат убити, изтъква Микола Белесков, научен сътрудник в Националния институт за изследвания на сигурността в Киев.

Всъщност дроновете промениха характера на военните конфликти до такава степен, че фронтовата линия вече не е мястото, където е вероятно войната да бъде спечелена или загубена. Сега има едва трима украински войници на километър на тези най-предни позиции и те са се превърнали в пасив, изтъква Белесков. Техните измършавели, брадати образи служат само за да предизвикат възмущение.

Това би било катастрофално, ако не беше фактът, че Москва е изправена пред същите предизвикателства – влошени от факта, че като нахлуваща сила, нейните войски нямат друг избор, освен да се изложат повече на тази безмилостна, наситена с дронове среда. В резултат на това те понасят много повече жертви от Украйна.

По-въздействащата част от войната сега се води в зона, която се простира до 300 километра зад фронтовата линия, като всяка страна използва дронове и ракети със среден обсег, за да унищожи логистичните вериги на другата страна и усилията ѝ за концентриране на сили. Отвъд тази разширена зона, ударите с далечен обсег придобиват значение, тъй като всяка страна се опитва да подкопае обществената подкрепа за военните усилия на другата. Тази част от войната дълго време беше еднопосочна. Но Украйна вече е в състояние да се конкурира с Русия по отношение на ударите с дронове с далечен обсег, въпреки че все още няма средства да се конкурира с по-трудните за побеждаване балистични ракети.

Ударите срещу руските съоръжения за съхранение и износ на петрол са сред факторите, които заличават постиженията на Москва, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп облекчи санкциите в началото на войната в Иран. Руската икономика е подложена на нарастващ натиск. На 12 май правителството понижи прогнозата си за растеж за 2026 г. от 1,3% на 0,4%.

Украинските  удари имат и психологическо въздействие, което затруднява руснаците да игнорират факта, че са във война. През нощта срещу неделя Украйна изстреля почти 600 дрона по цели в Русия, включително във и около Москва, убивайки най-малко четирима души. Рейтингът на одобрение на президента Владимир Путин в социологическите проучвания намалява, въпреки че политическата му позиция остава силна. С напускането на Обединените арабски емирства (ОАЕ) на Организацията на сраните износителки на петрол (ОПЕК), след края на конфликта в Иран се задава пренасищане с петрол, което повишава перспективата за по-нататъшно понижаване на икономическия растеж.

Вероятно именно поради тези помрачени перспективи Путин наскоро заяви, че смята, че войната „е към своя край“. Не е сигурно обаче, че той вярва в това повече, отколкото Тръмп, когато казва – отново и отново – че войната срещу Иран е спечелена. Но Путин очевидно сега смята, че това е нещото, което руснаците искат да чуят.

Според  скорошен репортаж на Financial Times става ясно, че Путин се е отказал от надеждата, че Тръмп ще принуди Киев да капитулира и се готви за още война, убеден от генералите си, че могат да превземат останалата част от Донбас до есента – и след това да поискат повече територия в замяна на прекратяване на огъня. Макар че изчисленията, свързани с такава бърза победа, граничат със заблуди, твърденията за настоящите нагласи в Кремъл звучат правдоподобно.

Украинската вътрешна политика изглежда все по-нестабилна на фона на разкритията за корупция във вътрешния кръг на президента Володимир Зеленски. Антикорупционните органи в Киев започнаха официално разследване за пране на пари срещу бившия началник на кабинета Андрий Ермак.

Путин, разбира се, не е изправен пред подобна заплаха, защото знае, че Русия няма независими прокурори или съдилища. По същия начин, контролираните от държавата руски медии са далеч по-послушни в потискането на лошите новини от фронта, отколкото украинските. Резултатът е, че трудностите на Киев с вербуването и дезертьорството продължават с бързи темпове. Технологиите помагат, но както каза заместникът на Ермак, Кирило Буданов, в интервю за местни медии миналия месец, това е „огромен, огромен проблем“, защото „войните не се печелят без хора“.

Това не означава, че Киев ще се предаде или трябва да се предаде пръв, защото за украинците това е борба за оцеляване, докато за руснаците това си остава избор за инвазия. И все пак това оформя предизвикателството за останалите съюзници на Украйна, защото нейният народ и бойци са изтощени. Европа трябва да разработи стратегия за Украйна, която вече не зависи от Вашингтон или от ангажимента му към НАТО. Тази стратегия трябва да засили както военната, така и обществената отбрана на Киев, като убеди  украинците, че имат бъдеще, за което си струва да се борят.

Ангажиментът за обещаните 90 млрд. долара европейско финансиране за Украйна беше важно начало; смяната на премиерите в Унгария след загубата на Виктор Орбан на последните избори отвори тази и други врати. Сега Европейският съюз (ЕС) трябва да се споразумее за нова рамка за мирни преговори, независима от САЩ, и да даде надежда на украинците, като създаде специално разработен път за тяхната интеграция в блока и западните споразумения за сигурност. Тази политика трябва да се задейства бързо, за да постигне конкретни резултати, но също така да определи реалистична времева рамка и процес за евентуално пълноправно членство в ЕС.

Добрата новина е, че повечето  европейски политически лидери вече осъзнават, че интегрирането на голямата украинска военна индустрия и производството на дронове предлага най-добрата им гаранция за сигурност срещу ревизионистки Кремъл, при липса на надежден американски партньор. Това разбиране за Киев като доставчик на сигурност трябва да бъде тяхната отправна точка за всичко, което правят.

По-малко окуражаващо е, че тази война се превърна в състезание по наративи и доверие, както и в борба за земя, така че  съюзниците на Украйна трябва да се прегрупират и да реагират подобаващо. Заради самите тях, те трябва да намерят нов посредник, който да замени САЩ и да гарантира, че Киев ще оцелее тази година.