Русия ще плаща за войната в Украйна дълго след нейния край

Русия ще плаща за нахлуването си в Украйна години наред, дори ако боевете приключат утре, тъй като Москва запълва нарастващата дупка във военновременния бюджет с все по-скъпи заеми, пише Bloomberg.

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява за споразумение за прекратяване на войната, бъдещата сметка за Москва продължава да расте. В един от последните търгове на облигации за годината правителството емитира дълг на стойност 108,9 млрд. рубли (1,36 млрд. долара), с което общата сума за 2025 г. досега достига 7,9 трлн. рубли, рязко надминавайки предишния рекорд, поставен през 2020 г. по време на пандемията от Covid-19.

Тогава основният лихвен процент на централната банка беше едва 4,25%, докато преди година той достигна рекордните 21%. Дори след като регулаторът започна да намалява лихвите по заемите през юни до 16,5%, парите остават изключително скъпи за домакинствата, бизнеса и държавата.

Москва няма друг избор, освен да увеличи продажбите на облигации, след като повече от половината от резервите ѝ за черни дни бяха изчерпани, а бюджетният дефицит се увеличи на фона на скок от 30% до 60% във военните разходи и спада на приходите от продажбата на суровини, включително петрол и природен газ.

Военните разходи на Русия се покачиха до 7,3% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП) тази година, като 2,2 процентни пункта от разходите не са свързани с войната в Украйна, заяви министърът на отбраната Андрей Белоусов на среща с президента Владимир Путин.

Въз основа на оценката на Министерството на икономиката за тазгодишния БВП, общите разходи за отбрана надвишават първоначалната бюджетна цел, достигайки около 15,8 трлн. рубли, включително приблизително 11 трлн. рубли, изразходвани за инвазията в Украйна.

Въпреки че се прогнозира, че бюджетните разходи за отбрана през следващите три години ще останат почти непроменени, разходите за обслужване на дълга ще продължат да се покачват и ще изпреварват кумулативното увеличение на военновременния бюджет от началото на войната през 2022 г., показват изчисления на Bloomberg.

Разходите за обслужване на дълга сега представляват два пъти по-голям дял от общите разходи, отколкото преди войната, и в номинално изражение вече надвишават бюджетните средства за здравеопазване и образование. От следващата година те ще надминат комбинираните държавни разходи за здравеопазване и образование, изкачвайки се до четвъртото по големина перо в бюджета, наред с националната сигурност.

Ако разходите за дълга се повишат преди бюджетния план, правителството ще трябва да намали разходите на други места, за да избегне разширяване на дефицита, коментира Наталия Милчакова, анализатор във Freedom Finance Global.

Социалните разходи ще трябва да бъдат защитени „при всякакви условия“, но финансирането на национални проекти и програми за икономическа подкрепа може да бъде изложено на риск, посочва Милчакова.

Бюджетните оценки показват, че разходите за обслужване на дълга се очаква да се увеличат с почти 40% през тази година и с над 20% догодина.

Това се дължи както на нарастващите нива на дълга, така и на нарастващия дял на облигациите с плаваща лихва и новите емисии на високодоходни облигации в структурата на дълга, изтъква Андрей Мелащенко, анализатор в Renaissance Capital.

Правителството е било „твърде оптимистично“ относно очаквания икономически растеж и приходите за тази година и недостигът както в приходите от петрол и газ, така и в приходите от неенергийни продукти сега трябва да бъде покрит със заеми, посочва Мелащенко.

Русия беше принудена да увеличи над два пъти целта си за продажбите на облигации за последното тримесечие до 3,8 трлн. рубли от 1,5 трлн. рубли преди това, предимно в дългосрочни облигации с падеж над 10 години. На някои търгове руските облигации, използвани за запълване на бюджета (ОФЗ) с фиксирана лихва, бяха продадени с премия за доходност до 20 базисни пункта спрямо вторичния пазар, показват данни на Руската централна банка.

В началото на ноември финансовото министерство се върна към емитирането на облигации с плаваща лихва, за да посрещне големите обеми на заеми и за първи път в историята пласира държавни облигации, деноминирани в китайски юани.

Списъкът с рискове, пред които е изправен бюджетът на Русия през следващите години, е дълъг. Той включва по-слаби от очакваното приходи поради по-ниските цени на петрола, по-силна рубла и растеж под прогнозите, тъй като икономиката се забавя, както и по-високите разходи, свързани с военна дейност.

Възможно е също така да се стигне до забавяне или пауза в цикъла на облекчаване на паричната политика при централната банка, тъй като нейните представители остават несигурни в това дали инфлацията ще се движи устойчиво към целта от 4% през следващата година. Това би засилило натиска, като се има предвид, че по-голямата част от руския дълг е вътрешен, като приблизително половината е обвързан с облигации с плаваща лихва.

Бюджетът приема курс от 92 рубли за долар и цена на петролния сорт „Уралс“ от 59 долара за барел през 2026 г. - нива, които сега изглеждат силно оптимистични, коментира Сергей Конигин, главен икономист в Sinara Bank. Недостигът на приходи може да увеличи дефицита до 5,2 трлн. рубли, в сравнение с прогнозата на Министерството на финансите от 3,6 трлн. рубли, добавя той.

Ако централната банка задържи основния си лихвен процент висок за по-дълго време и приходите от петрол и газ намалеят, Русия ще бъде изправена пред труден избор: да повиши данъците, да намали други разходи или да увеличи заемите, предупреждава Конигин.

Въпреки че дълговото бреме на Русия може да нарасне по-бързо от планираното, то все още е едно от най-ниските в света, показват данни на Международния валутен фонд (МВФ). Очаква се съотношението дълг/БВП да остане под 20% през следващите три години, докато разходите за обслужване на дълга в размер на 9% от бюджета се считат за комфортни прагове от много икономисти.

„Все още има много пространство за увеличаване на публичния дълг“, казва Александър Джиоев, стратег в Alpha Capital.

Все пак, „дълговото финансиране е временно, но не и системно решение“, добавя той. То не решава дългосрочния проблем със запълването на бюджета и води до нарастващи лихвени плащания и намалена фискална гъвкавост с течение на времето.

Правителствена заповед, одобрена по-рано тази седмица, възприема различен подход. Тя подкрепя прогноза, според която съотношението на дълга към БВП ще надхвърли 20% от 2027 г. и ще се покачи до близо 70% до 2042 г., докато се очаква държавният фонд на Русия да се свие до само 1% от БВП от сегашните 6%.

Докато икономистите в Русия са разделени относно това дали подобна траектория е финансово устойчива, по-непосредственото предизвикателство за правителството е нарастващата цена на обслужване на дълга.

Въпреки че войната в някакъв момент ще приключи, високите лихвени плащания вече са заключени в бъдещите бюджети на страната и, за разлика от военните разходи, те не могат да бъдат съкратени.