Студената икономическа война - ще може ли Русия да си върне Запада?

В 28-те точки на мирния план за Украйна, разпространен в медиите, за чиито автори се сочат представителят на Белия дом за Близкия изток Стив Уиткоф и руският преговарящ Кирил Дмитриев, има няколко, които остават встрани от най-тежките преговори за края на войната - за възстановяване на отношенията между Русия и Запада.

В тях конкретно се говори за икономическите връзки между Русия и САЩ и това не е случайно - и двамата сочени за автори на проекта са бизнесмени, превърнали се в дипломати, гледащи мира през призмата на сделката. През октомври Дмитриев предложи на Вашингтон да бъде построен тунел "Путин - Тръмп" под Беринговия проток, свързващ Русия и САЩ, а за строител посочи милиардера Илон Мъск.

"Не мисля, че руският президент Владимир Путин се интересува от търговски сделки със САЩ в някакъв смислен порядък", коментира Робърт Денънбърг, бивш директор на ЦРУ за Централна Евразия, пред Bloomberg. Според него включването на такава точка е опит на руските преговарящи да се харесат на американския президент Доналд Тръмп.

За него външната политика често се преплита с търговската - подлага на натиск лидерите на чужди страни, увеличавайки или намалявайки митата, разработи план за луксозна ривиера в Газа, преди да пристъпи към работата за прекратяване на огъня, а в първия си мандат коментираше възможностите за строителство около "страхотните плажове" на Северна Корея.

Според медийни публикации Тръмп е изумен, че в 21-и век вместо да търгуват една с друга, Русия и Украйна воюват. Пред CBS преди време американският президент беше категоричен, че Путин "иска да търгува със САЩ и да спечели много пари за Русия" и затова ще прекрати войната. За повечето европейски наблюдатели това би било факт, ако войната на Путин се водеше за територии.

Данните от фронтовата линия в Донецка област обаче показват унищожаването на градове и основния поминък там - мините, а няма сигнали за желание за възстановяването им.

Дежавю за плановете за Украйна

Тръмп имаше мащабни планове и за Украйна, които бяха дискутирани по-рано през годината - Вашингтон настоя Украйна да подпише споразумение за редкоземни елементи и приходи от бъдещи концесии като отплата за помощта, която получава. За Доналд Тръмп наличието на американски бизнес интереси в Украйна пък би било възпиращо бъдеща руска атака. За Киев – надежда да заинтригува САЩ по отношение на окупираните и заплашените от окупация територии, защото част от исканите суровини са именно там.

Когато президентът Володимир Зеленски отказа да подпише първоначалния план, заявявайки, че той ограбва страната му, САЩ спряха всяка помощ, включително и разузнавателни данни, което срина операцията на Украйна в Курска област.

Планът беше преработен, с включени защитни за украинците клаузи, подписан и... повече никой не го чу нищо за него.

Реинтеграцията на Русия

В предложението на САЩ е включена точка за повторна покана на Русия в клуба на най-богатите - Г-7, който така отново ще се превърне в Г-8. Русия беше изключена, след като анексира Крим още през 2014 г.

В европейските корекции, които бяха направени по плана на САЩ (Уиткоф/Дмитриев), тази заявка беше потвърдена, макар че германският канцлер Фридрих Мерц отбеляза, че само САЩ от Г-7 желаят да видят Русия обратно в клуба, посочва британското издание The Independent.

И доколко реалистично всъщност би било на една маса да седнат отново Путин и европейските лидери, обявили го за военнопрестъпник, да взимат решения Русия и европейски институции, след като Европейският парламент с голямо мнозинство определи Русия за страна, поддържаща тероризма, преди няколко години?

Елена Рибакова от Института за международна политика "Питърсън" прави аналогия с ядрената сделка, която беше подписана с Иран през 2015 г. Тя не доведе до вълна от инвестиции в страната. Според нея големите компании смятат за рисково да се върнат на руския пазар и няма да го направят бързо.

Икономиката по време на война

Какво показват цифрите, ако се остави настрана политиката? Търговията между Русия и САЩ през 2024 година се изчислява на едва 4,4 млрд. долара, пише Bloomberg. А дори и да се върнем преди окупацията на Крим през 2014 г., Русия е извън 15-те основни търговски партньора на САЩ, които обикновено отчитат дефицит в търговските отношения, внасяйки основно торове, метали и уран за ядрено гориво.

По отношение на ЕС нещата стоят по-различно - по данни на Европейската комисия до 24 февруари 2022 г. Русия е един от основните търговски партньори на общността, макар че връзките бяха накърнени след първите санкции, наложени заради Крим. През 2024 г. търговията между ЕС и Русия се оценява на 67,5 млрд. евро спрямо 257,5 млрд. евро през 2021 г. Страните от общността са купили стоки за почти 36 млрд. евро - основно петрол, газ и суровини, както и химикали (за 2,8 млрд. евро). Европейският износ е на стойност 31,5 млрд. евро - основно химикали, храни, машини и транспортни средства (за 4,1 млрд. евро).

След повече от десетилетие на санкции американските купувачи вече имат изградени нови логистични връзки и доставки. Доналд Тръмп сам по себе си не може да обещае много облекчения за американския бизнес, защото икономическите отстъпки трябва да бъдат одобрени от Конгреса, а там вижданията му за Русия не се споделят дори и от всички републиканци.

Според много анализатори западните компании няма да бързат да се върнат на руския пазар след мерките, които Кремъл приложи върху собствеността им. Самият Путин заяви, че няма да има "червен килим" за тези, които са напуснали страната, а ще се насърчава местният бизнес, както и че едва ли статуквото отпреди войната ще се върне.

Все пак има области, в които Русия не може да откаже западното сътрудничество - например разработване на Арктика и новите технологии, в които САЩ също имат какво да предложат. Но интерес има и Китай.