В рецесия ли е Русия?

Руската икономика, която дълго време бе двигател на растежа в развиващия се свят, най-вероятно вече е изпаднала в рецесия, пише Bloomberg. По-лошото обаче е, че по нищо не личи, че управляващите са готови да се справят с нея.

Да се определи дали страната е в рецесия може да е доста трудно. Рецесията може да се определи като период на две последователни тримесечия със спад на брутния вътрешен продукт, в комбинация с продължителна инфлация. Но държавната статистическа агенция Ростат публикува само годишни данни, по които съдим за икономическия напредък на Русия.

С малко изчисления все пак икономистите могат да очертаят тримесечните данни. Сергей Алексашенко, директор на дирекция „Макроикономически изследвания“ в престижната Висша школа по икономика в Москва, публикува свой анализ във вестник Ведомости. Според него за първото тримесечие на 2013 г. руската икономика се е с вила с 0,1%, а през второто – с 0,3% на годишна база. Счита се, че забавянето през първите три месеца е нещо обичайно за руската икономика, но при регистриран спад и през второто, то нещата вече изглеждат странни.

Дори и тези цифри да са стимулирани от интензивното строителство покрай Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г., което се очаква да струва около 50 млрд. долара, то това е просто временен стимул. Той ще изчезне, когато игрите свършат. За сравнение - частните инвестиции на големите и средни компании, например, през първото тримесечие се свиха с 6,3% на годишна база. Министерството на икономиката е изчислило, че частните капитали, които напускат страната всяка година, възлизат на около 50 млрд. долара.

Слабото търсене в световен мащаб се отразява на добива на суровини, който традиционно е двигателят на руския растеж. Миналата седмица производителят на алуминий Rusal обяви, че може да затвори четири от своите заводи, ако цената на алуминия не се покачи над 2400 долара за тон. В момента един тон алуминий струва 1900 долара. Производителите на стомана и желязна руда също обмислят съкращаване на производството си.

Промяна, която, ако бъде факт, може да свие приходите от износ на Газпром. Немската енергийна компания RWE спечели дело пред Арбитражния съд във Виена срещу практиката на Газпром за формирането на цената на петрола.

Руските власти изглежда са разсеяни и не виждат рецесията. Централната банка държи лихвите без промяна доста дълго време, а Кремъл очевидно не чува призивите на бизнеса за подобряване на бизнес климата в страната.

Президентът Владимир Путин ще управлява поне до 2018 г., когато изтича мандатът му, и нищо по-безобидно от икономически колапс не би могло да го принуди да промени политиката си. Но сега данните за рецесията са сметени под килима, а основните проблеми, които могат да я предизвикат, са започнали да гният.