По-усилената работа за по-дълго време може и да не е така полезна за кариерата

Всяка година в периода между май и септември всички 54 служители на базираната в Чикаго компания за онлайн приложения Basecamp работят при съкратена работна седмица – само четири дни, или 32 часа. През останалата част от годината компанията работи при стандартно работно време от пет дни.

„Това е достатъчно време, за да се свърши страхотна работа. Това е всичко, което очакваме и искаме от хората“, казва съосновятелят на Basecamp Джейсън Фрийд. „Работенето на 50-60-70 плюс (часа) не е необходимо. Всъщност, щом трябва да се работи 50-60-70 плюс часа, значи има проблем с ръководството“, смята той.

Философията на Basecamp резонира в заключенията на скорошно проучване, според което не само продължителното работно време е вредно за физическото и психологическото здраве на служителите. От значение е и интензивността на работния процес – кратките срокове и неуморното темпо, посочва в. Financial Times. И не само това, според данните интензивната работа вреди на кариерното развитие, тъй като извънредните работни часове и натовареността действат непродуктивно, намалявайки качеството на свършената работа.

Проучването, което трябва да бъде публикувано в специализираното издание Industrial and Labor Relations Review, заключава, че нивото на интензивност на работата (нивото на положено усилие за свършването на единица работа за дадено време) е много по-силен индикатор за лоши резултати от извънредната работа.

В рамките на изследването Аргиро Августаки от частното училище ESCP Europe и Ханс Франкорт от лондонското Cass Business School са сравнили дейността на хора със сходни професии и образование, като са установили, че те не се чувстват толкова добре на работното си място и имат по-лоши перспективи за кариерно развитие, когато работят по-интензивно за по-дълги периоди от време.

Според Франкорт ползите за кариерата от извънредната работа – по-дълги работни часове или по-усилена работа от необходимото, може така и да не доведат до резултати. По думите му може да се окаже „грешка“ примиряването с повече или по-продължителна работа с надеждата, че това ще се отрази на перспективите пред изкачването по кариерната стълбица.

Заключенията са изготвени на базата на данни от 51 896 служители, избрани на случаен принцип, от 36 страни в Европа.

Авторите също така посочват, че работодателите и властите трябва да се опитат да контролират интензивността на работата, а не извънредните работни часове.

Според тях предоставянето на служителите на възможност да изберат метода си на работа може да облекчи натиска върху тях като им позволи да избират реда, метода и темпото на работа, както и да определят работните си часове и времето за почивка.