Може ли липсата на глобален цифров данък да причини търговска война?

Международните преговори за въвеждане на единни трансгранични данъчни правила се провалиха. Ако не се стигне до споразумение за глобален цифров данък, то това би гарантирало избухването на нова търговска война. Все повече нараства общественият натиск големите транснационални компании да плащат своя данък съгласно международни данъчни правила. Това прогнозира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Десислава Кръстева, старши правен експерт към Фондация "Право и Интернет".

Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР) не успя да стигне до споразумение за дигитален данък на големите американски компании. Под въпрос е дали ОИСР ще има споразумение до края на годината. При липсата на нов международен правилник, все повече правителства планират свои собствени данъци върху цифровите услуги, което предизвика заплахи за търговски ответни мерки от администрацията на Тръмп.

"Вече са налице най-различни търговски напрежения, например данъчните облагания върху френски луксозни стоки поради политиката на Версай, насочена към повишаване на цифровия данък. Без наличието на споразумение всяка една държава би предприела мерки за увеличаване на данъчните си приходи особено на фона на икономическа, социална и здравна криза", посочи тя.

По думите на Десислава Кръстева големите технологични компании няма как да избягат от данъчното облагане, по-скоро конфликтът на интереси е страничен ефект от различните данъчни администрации и юрисдикции.

"Повечето от дигиталните гиганти са базирани в САЩ, където няма интерес да бъде въведен подобен цифров данък поради зависимостта на американската икономика от технологичния сектор", добави експертът. 

Тя поясни, че същевременно има по-малки държави, които успяват да предложат атрактивни данъчни условия и да присвоят една от част данъчните приходи и за пример даде Република Ирландия и Люксембург, които са създали данъчен рай за технологичните компании.

Според Десислава Кръстева изборът на глобалните международни компании да изграждат центрове в различни държави не се изразява само в предлагането на данъчни преференции.

"Ако това беше така, България щеше да бъде много атрактивна дестинация за тях поради корпоративното и дигиталното ни данъчно облагане, но от чисто прагматична гледна точка това не е така, защото в един момент дадената компания ще й се наложи да изчислява по най-различни системи данъците си и в един момент ще се сблъска с проблеми, свързани с двойно данъчно облагане", смята Десислава Кръстева.

Тя е на мнение, че казусът около глобалното данъчно третиране на технологичните гиганти е тема, която "никога няма да слезе от сцената и в момента тя трябва бъде разрешена - в ущърб на всички е фактът, че досегашните механизми не работят, тъй като по естество те са създадени във времена, когато цифровите технологии и техните икономически и социални изражения не са съществували".

Къде е конфликтът на интереси при данъчното третиране и може ли да се постигне баланс? Ще променят ли технологичните гиганти международната данъчна система? Ще се стигне ли до правен хаос с обмяната на данни и какви са рисковете, които засягат компаниите и потребителите?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт"може да видите тук.