Кои ще бъдат основните политики на Чешкото председателство на ЕС?

Чешкото председателство, което започва на 1 юли, трябва да преведе Европейския съюз (ЕС) през енергийна криза, галопираща инфлация и война в Украйна – всичко това с малък бюджет.

То може да бъде определено и като кризисно председателство, пише Politico.

В разгара на война и нарастваща икономическа криза, малката централноевропейска държава ще има задачата да гарантира, че ЕС осигурява трайни доставки на енергия, като същевременно не пропуска плана си за декарбонизиране на икономиката.

Друга важна тема са правилата за изкуствения интелект, новите търговски споразумения и финализирането на сделка за постепенно премахване на двигателите с вътрешно горене до 2035 г.

Чешките официални лица признават, че при толкова много събития някои политически цели може да отпаднат.

Пълнене на европейските хранилища на газ

Чехия ще има деликатната задача да се увери, че ЕС разполага с достатъчно природен газ, за ​​да издържи прекъсване на руските доставки. Същевременно страната трябва да балансира това със зелената енергия, като гарантира, че ЕС в дългосрочен план ще се отърси от зависимостта си от изкопаеми горива. Това означава улесняване на сделките с алтернативни доставчици на газ и приемане на задължителни минимални изисквания за съхранение на газ.

Чешкото председателство ще трябва да разработи и правилата за пазара на водород и зелено финансиране, за да се избегнат скрити емисии. Поддържането на цените на енергията на достъпни цени и ускоряването на сроковете за инсталиране на възобновяеми енергоизточници също ще е важно за председателството.

Блокът вече пропусна целта си за 2022 г. за намаляване на зависимостта от руския газ с две трети. Очаква се да започнат тристранни разговори относно правилата за налагане на капацитет за съхранение на газ и съвместни покупки на газ от ЕС, които вероятно ще приключат бързо.

Истинското предизвикателство ще бъде да се осигури одобрението на Парламента през юли за етикетирането на ядрения и природния газ като зелени инвестиции, както и намирането на общ език относно правилата за водорода. Основен риск е да не се намери консенсус за по-високите цели за енергийна ефективност и внедряване на възобновяеми източници.

Има широко съгласие относно необходимостта от диверсификация от руската енергия, но битката за ролята на газа в европейската икономика ще е тежка. Страните от Централна и Източна Европа ще настояват природен газ и ядрена енергия да могат да се ползват за производство на водород и да се считат за устойчиви инвестиции. Коалицията от антиядрени страни, които имат доста възможности за възобновяема енергия - Ирландия, Испания, Португалия, Австрия и Люксембург, изисква обаче по-строга дефиниция. Повечето страни са против повишаването на ефективността и възобновяемите енергийни цели.

Въпросът не е дали ще бъде постигнат напредък, а дали произтичащите споразумения ще се разглеждат като жертва на дългосрочните цели за климата в полза на краткосрочните опасения за енергийната сигурност. Прага ще бъде под натиск, за да гарантира, че нивата на съхранение на газ в целия блок ще достигнат 80 процента до ноември, както е планирано, както и да предпази страните от загуба на време, като ще ги накара да споделят тежестта.

Свободната търговия

Чехия ще трябва да работи и по множеството забавени сделки за свободна търговия. Сключването на търговски сделки стана трудно за ЕС, който не успя да ратифицира редица споразумения през последните години. Нахлуването на Русия в Украйна, съчетано с прекъсвания на веригата на доставки, подклажда призивите за отваряне на търговията с останалия свят, за да се диверсифицират източниците на всичко - от природен газ до слънчогледово олио.

При френското председателство този въпрос беше труден за преговори, тъй като президентът Еманюел Макрон не искаше да разстройва френските фермери в разгара на изборната кампания. Защитниците на свободната търговия на ЕС възлагат надеждите си на предстоящото чешко и шведско председателство, две страни от ЕС, които твърдо вярват в ползите от свободната търговия.

Северните страни настояват за либерализиране на търговията след Brexit. Испания и Португалия традиционно подкрепят повече търговски сделки със страни от Латинска Америка, като търговския блок Меркосур, докато Франция традиционно е по-колеблива.

Чехия се надява да постигне поне малък напредък в търговските сделки, макар и те да не са основен фокус. Очакванията са, че особено при по-чувствителните преговори Чехия ще проправя пътя най-вече на Швеция, която е решена да запали отново двигателя за свободната търговия на ЕС.