2013 - една година по-близо до втора здравна вноска

И не на последно място - трябва да си дадем сметка, че при българския здравноосигурителен модел е скъсана връзката между това, за което се плаща и това, което се ползва като услуга. И докато не се възстанови тази връзка, колкото и да се увеличава вноската за здраве, качеството на здравните услуги, няма как да се повиши.

А най-често срещаният аргумент на неплащащите здравни вноски ще продължава да бъде, че няма смисъл да се внасят осигуровки, тъй като нищо не се предлага в замяна на това плащане, а тъкмо напротив – иска се още, но под масата.

А готови ли сме за втора здравна вноска? Как ще се мотивират хората да правят такава при условие, че и сега два милиона не внасят осигуровка?

Това остана най-големият проблем за здравната система за поредна година – увеличаващият се брой на здравнонеосигурените. През 2007 година са били 700 хил. души, а от средата на 2011 година прескачат 2 милиона души, колкото са и сега. От тях близо 1 млн. живеят в чужбина. Около 400 хил. души са социално слаби, а към 250 хил. души са тези, които не искат да внасят здравни осигуровки. На този етап няма визия как да се промени с конкретни мерки тенденцията, проблемът също се прехвърля към следващата година.

Болничната помощ – като финансиране и разпределение на лечебните заведения отново беше гореща тема за сектора и през 2013 година. Относно новата методика за заплащане на болниците яснота няма. 

Но засега са ясни две неща - новата здравна карта, която трябва да е готова до края на март, няма да „реже” болниците администиративно, но със сигурност ще има такива, които няма да могат да работят след въвеждането й, защото не отговарят на критериите за качество на услугите. Залага се и повишаване на критериите за нивата на компетентност на лечебните заведения.

Визията на управляващите е, че е важно е да се създадат правила, по които да работят всички болници така, че да отговарят на условията за качествена дейност.

Проблемът с дълговете на лечебните заведения не беше изненада. И тази година лeкари протестираха заради недофинансирането на болниците. За поредна година се оказа, че парите за лечебните заведения няма да стигнат, наложи са част от дейността им да бъде прехвърлена за плащане през следващата. Въпреки конфликтите между съсловието, касата и министерството рамковият договор беше подписан, макар и с компромиси - увеличение на цените на някои клинични пътеки за сметка на по-малък брой направления за догодина.