Сянката на газовата криза отново надвисва над Европа

Макар и заплахата да изглежда реална, предвид ситуацията през 2009 година, ефектите от спирането на газа днес биха били по-меки. Един от основните консуматори на синьото гориво у нас всъщност са топлофикациите, а след края на зимния сезон тяхното потребление намалява. Хранилището в Чирен е нагнетено, а правителството е постигнало споразумение и за доставка на природен газ от Гърция чрез обръщане на потока на съществуващата връзка.

За пет години обаче все още не са изпълнени основните мерки за намаляване на енергийната зависимост от Русия, които вече три правителства обещават и руският газ все така идва единствено от Украйна. Все още не е започнала работата по изграждането на газови връзки с Гърция (Комотини – Стара Загора), с Турция и Сърбия, сочени толкова години като приоритет. Технически проблеми пък бавят с почти година пускането в експлоатация на връзката с Румъния.

Има ли решение?

Украйна вече подаде иск в арбитражния съд в Стокхолм с искане да бъде изяснена цената на природния газ. Засега обаче Русия обаче отказва да обсъжда този въпрос. 

Решение на проблемите между Русия и Украйна по отношение на доставките на газ може да дойде и от Запада. Преди броени дни енергийният министър на Великобритания Едуард Дейви коментира, че се търси начин да бъде помогнато на Украйна да плати своите задължения, защото „не бива да се допуска Русия да използва енергетиката като оръжие”.

Изказването на Дейви дойде след срещата на енергийните министри от страните от Г-7 в Рим. На заседанието тогава беше посочен още един начин за намаляване на енергийната зависимост – местен добив на петрол и газ, както и ВЕИ мощностите.

Каква цена ще заплатим за това само следващите месеци могат да покажат.