Трябваше ли да се актуализира бюджетът?

Актуализацията на бюджета, която беше предложена от правителството, предизвиква редица въпроси: доколко е необходима сега, в предложения ѝ от правителството вид и доколко актуализация на бюджета е необходима въобще. Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси, вземайки предвид данните за бюджетното изпълнение за първите шест месеца и като цяло, икономическата и политическата ситуация в страната и очакваното ѝ развитие в следващите няколко месеца. Това се казва в анализ на Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Вторият въпрос, който се отнася до актуализация за бюджета въобще, има по-лесен отговор и той е – да, актуализация на бюджета изглежда все по-необходима, ако се съди от данните за бюджетното изпълнение до момента. Още при приемането на бюджета за 2014 г. ние коментирахме, че  приходите са свръхоптимистични и че трудно биха се реализирали. Е, това вече се вижда ясно от данните за изпълнението на бюджета за първите шест месеца. Тези данни показват следното:

Изоставането при събираемостта на приходите от ДДС се задълбочава през юни. Ако до май месец изоставането в приходите от този данък спрямо същия период на 2013 г. е било с около 115,5 млн. лева, то за периода от януари до юни, т. е. само за един месец, изоставането нараства повече от двойно - до 252,4 млн. лева.

Обяснението на МФ, че по-малкото приходи тази година се дължат на по-бързото възстановяване на ДДС, не е убедително, тъй като тази година възстановеното ДДС (до юни) е само със 70,6 млн. лева повече спрямо 2013 г., т.е. то обяснява само една малка част от по-ниските приходи от ДДС. По-меродавното обяснение се крие в дефлацията  тази година (до юни средногодишната дефлация е  2,1%), свръхоптимистични разчети за събираемостта на приходите и (вероятно) по-слаба работа на приходните агенции.

До юни данъчните приходи в консолидирания бюджет нарастват само с 235 млн. лева спрямо 2013 г.; ако се запази този темп на нарастване и в останалата част от 2014 г. (а има вероятност и да намалее заради служебното правителство и изборите), то за годината  нарастването на данъчните приходи трудно би превишило 500 млн. лева.

За сравнение, бюджетът за годината предвижда ръст на данъчните приходи в консолидирания бюджет с 1,7 млрд. лева, т. е. за цялата година неизпълнението на приходите ще достигне с 1,2 млрд. лева или около 1,5% от БВП. Т. е. само от неизпълнението на данъчните приходи дефицитът в консолидирания бюджет ще набъбне до 3,3% от БВП.

Тук не включваме необходимия трансфер към Здравната каса (над 200 млн. лева), евентуален бюджетен разход за КТБ,  както и все по-вероятното превишение на разходите над плана (заради спрените еврофондове), които допълнително ще напомпат дефицита.

Вместо да се съкращават разходи, предвид изоставането на приходите от плана, бюджетните разходи продължават да растат с бързи темпове. Разходите за полугодието са с близо 1 млрд. лева повече отколкото са били година по-рано, като около 3/5 от увеличението или малко над 600 млн. лева се дължи на национално финансиране на европейски проекти (включително и такива по спрени програми), а 2/5 – на повече разходи в националния бюджет.