Фискална политика по време на политическа криза

Този механизъм също може да бъде много полезен, тъй като точно това трябва да е задачата на всеки министър – ако искаш да похарчиш един лев повече за нещо, намери първо откъде да го спестиш, а не надувай дефицита.

Забележете, че тук разглеждаме бюджетния закон като гласувани разходи на държавата, които в случая нямат отношение към приходите. Неизпълнението на приходите не променя мандата на правителството за гласуваните разходи, а просто означава, че дефицитът се увеличава.

Това от фискална гледна точка не е добър сценарий, но чисто нормативно неизпълнението на приходите не е пречка пред функционирането на служебното правителство, при положение, че недостигът може да се покрие с наличното във фискалния резерв.

Какво обаче се случва, ако точно в тези два месеца се наложи държавата да гаси някакви огромни финансови пожари и трябва да се теглят заеми – например, ако в рамките на няколко седмици трябва да се изплатят всички гарантирани депозити в КТБ? Подобен сценарий не е много вероятен, тоест разрешението на казуса „КТБ” очевидно ще се случи след изборите.

Дори и да се наложи подобен небюджетиран разход, то може да се премине към поемане на кратксрочен дълг на местния пазар и/или използването на фискалния резерв. С други думи, дори и подобен не особено вероятен пожар най-вероятно може да бъде угасен успешно и без парламент.

Макар и в рамките на следващите два месеца без парламент такъв тип негативни сценарии да могат да бъдат посрещнати, остава въпросът какво се случва, ако изборите не произведат правителство и се тръгне към нови избори.

Важно е да отбележим, че покриването на споменатите по-горе рискове за следващите два месеца изисква до голяма степен работещ парламент в края на годината – такъв, който най-вероятно да актуализира бюджета (не толкова за прокарването на нови политики, колкото за узаконяването на дупката в бюджета), евентуално да гласува спрямо развитието в КТБ (било то специален закон, дълг за изплащане на депозитите или нещо друго), както и да приеме нов бюджет за 2015 г.

В сценария с нови избори скоро след изборите през октомври има два варианта – или временен „програмен” кабинет със съвсем кратък мандат за изчистване на фискалните въпроси, или дори странен вариант на служебно правителство с работещ парламент за няколко седмици. Второто е абсолютно конституционно възможно, тъй като след изборите се формира парламент и докато тече процедурата с мандатите на практика има работещ парламент и служебно правителство на власт.

Всичко казано дотук иде да рече, че фискалните главоболия от политическата нестабилност и липсата на парламент, дори при проблеми с изпълнението на бюджета и нерешения въпрос с КТБ, могат да бъдат до голяма степен адекватно посрещнати в рамките на действащото законодателство.

Непосредствената отговорност в момента пада именно върху служебния кабинет (не случайно в английския вариант „служебен” се превежда като “caretaker”, т.е. буквално – имащ грижата), който трябва да удържи дупката в бюджета, да направи нужното за размразяването на европейските средства и да подготви актуализацията на бюджета, която да бъде внесена в първия работен ден на новия парламент.

Новото мнозинство (ако има такова) ще има пълната свобода да я приеме или да направи своя собствена, но опцията на служебния кабинет трябва да е налична.